“Не всяко “Браво!” е достойно,
не всяко “Долу!” е позор.
Не всеки химн – заупокоен
и не хвалебствен – всеки хор.
Не всички лаври са победа,
не всяка загуба е крах.
Не всяка истина – последна,
не всяка грешка – смъртен грях.
Не всяка прошка е пощада
и не надгробен – всеки кръст.
Най-истински когато пада
човек доказва своя ръст.”
Надежда Захариева
(Обсъждане. Боже мой, колко пъти съм падал: уволнявали са ме 4 пъти от работа; ритали са ме от МЗ, от БЛС. И все – с мисълта и желанието да сторя нещо добро за съсловието. И за какво е било всичко това? Някой помогна ли ми с нещо? Само гледаха отстрани, пазеха се да не ме срещнат и поздравят, че да не ги види някой от властимащите… Не си е струвало, не. Безсмиселни самоубийствени усилия, коствали ми огромни разочарования и пропуснати ползи. Единствен смисъл имат само Семейството и Отечеството! Не повтаряйте грешките ми!)
