Ке те правиме македонец!

Тъй като явно никой от 16-те съветници на г-н Премиера не го е осветлил по “македонския въпрос”, ще си позволим да го направим безплатно ние.

През 20-те години на миналия век Коминтерна, още под влиянието на мечтаещия за единен световен комунизъм (днешната глобализация) Троцки решава, че българската нация трябва да бъде разделена на три – македонска, тракийска и добруджанска. Когато завърналият се от Лайпциг Георги Димитров поема ръководството на тази прокремълска организация, той не променя това нейно злокобно виждне.

Затова друже Тито настоява още преди Новата 1945 г. България да стане седмата Социалистическа Федеративна Югославска република, а живущите в Пиринския ѝ край (ок. 300 000) и в Народна република Македония да бъдат записани като македонци (без албанците и турците) и задължително да изучават новоизмисления македонски език на набързо съчинената македонска азбука.

Точно така се постъпва при преброяване на населението през 1946 г у нас. В паспортите на всички българи в Пиринско в графата “националност” предварително е записано македонец; които не искат да го приемат доброволно – биват интернирани по селата предимно в Североизточна България, бити или направо разстрелвани. “Аз съм българин от Щип – ще си признае бъдещият академик и член на Политбюро на БКП Тодор Павлов, – но това е решение на Коминтерна, трябва да му се подчиним и да създаваме македонска нация.”

По негово предложение на 7 октомври 1946 г. ние предаваме костите на нашия национален герой Гоце Делчев на “македонските другари”, независимо че още тогава те ни наричат “татари”, “монголци” и “фашистки окупатори” (уви, тези позорни термини и до днес не са премахнати в учебниците по историяи са залегнали завинаги в съзнанието на кръвните ни братя от най-западните земи на Царство България). За наш късмет, Сталин и Тито се скарват и влизането на Пиринския ни край в пределите на Югославска Македония (а впоследствие – и на цяла България към просръбска Югославия) се осуетява.

В световната история няма подобно изключително националпредателство: премиер на една държава доброволно да се откаже от значителна част от нейната територия и народ, без да го попита!

Димитров не е първият родоотстъпник. Основателят на партията-верен придатък на Кремъл и Коминтерна Димитър Благоев (Дядото) най-безсрамно заявява през 1917 г. в Народното събрание, като депутат на тесните социалисти:

“Аз съм родом от Загоричане, но, между другото, аз не съм българин, аз съм македонец, македонски славянин. И като такъв, ако искате да знаете, аз съм за Македония като славянска земя, която да има собствено управление.” Изумително предателство, и то в момент, когато армията ни обилно пролива кръв по бойните полета на Първата световна война, за да обедини нацията и да върне Македония, където ѝ е мястото – в пределите на общото ни Отечество. Но Дядото обявява тези усилия като “процес за завладяване, а не за обединение на българското племе”.

“Племе” – какво презрение към народа, който го е избрал за представител!! “Завладяване” – на исконни български земи, където живеят чисти българи.

 

Горката наша Македония! Дърпана, теглена, разпарчетосвана на различни страни, потънала в кръв, унижавана, ограбвана, изгаряна, лъгана. “Македония ще бъде гробницата на България!” – това е горчивото предричане на Стефан Стамболов. “Аз съм българин от Македония. Македония без България – огън да я гори”, казва Иван Михайлов.

Уви, подмолната държавническа проект-стратегия на младия министър-председател на Сърбия Илия Гарашанин – “Начертания”/1844 г.е удобната патерица на Белград, за да прокарва своята великосръбска (впоследствие – усърдно подета от Тито) шовинистична узурпаторска политика. Според Гарашанин сърбите трябва да бъдат водачи на един Южнославянски съюз. За целта трябва да се води революционна пропаганда сред южните славяни, най-многобройни от които са “бугарите”, към които Сърбия трябва да има специален асимилационен подход. И след като виждат, че българите от Македония не искат да станат сърби, решават, че най-удобно е да им внушат, че са македонци.

И – ето го действието. На 2 август 1944 г. в Пчинския манастир (Южна Сърбия) група титови партизани провеждат историческото Първо заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония), чийто председател е известният Методи Антонов (Ченто). Именно тук делегатите провъзгласяват за първи път, че има македонска нация и македонски език. По-късно Ченто ще се противопостави на зверското избиване на българите, несъгласни да се пишат македонци (“Кървавата Коледа/6-7 януари 1945) и ще изпадне в немилост пред кръволока Лазар Кулишев/ски; през 1946 е арестуван от своите досегашни другари и тикнат в затвора за 11 години, откъдето излиза тежкоболен и скоро умира.

През 1945 г. Народното събрание на новоизлюпената Югославска македонска република, току-що освободила се от фашизма, ентусиазирано приема… “Закон за спасяване на македонската национална чест” – абсолютно повторение на хитлеровия “Закон за опазване на германската чест”… Той предвижда до 15 години затвор за тези свои граждани, които  отстояват своята  българска националност и отказват да се пишат “македонци”. На тези непокорници се отнема цялото движимо и недвижимо имущество, както и правото да работят; всички “бугараши” са незабавно уволнени.

С други думи – наричаш ли се българин, ще те пребият от бой, ще зелижш в затвора и цялото ти семейство ще умре от глад, а може и безнаказано и без съд да те убият. Обвинението е: “народни неприятели”, “провеждане на неприятелска пропаганда”, “соратник со фашисткиот окупатор”, “великобугарски шовинист”… Същата участ се готви и за населението от Пиринския край, когато той бъде откъснат от България и присъединен към Македония. Единственият комунист, който негодува в писмо до Димитров и нарича насилствената македонизация с истинското ѝ определение – “чудовищна”, е Владимир Поптомов; не ще и дума, веднага го изхвърлят от Политбюро.

“Вождът и учителят на българския народ” се прави на “ни чул, ни видял”; няма сила на земята, която да налее ум и съвест в спиртосания му мозък (тежкоболен е от диабет, стенокардия и чернодробна цироза вследствие алкохолизма). Месеци преди да умре, произнася с фъфлене нахъсана реч на Петия конгрес на БКП (декември 1948), в която продължава да проповядва любимата си македонизация на Пиринския край и откъсването от Отечеството и присъединяването му към измислената чуждарепублика, макар на всички да е ясно, че двамата диктатори Сталин и Тито отдавна вече са в разрив. Съвсем е деградирал…

Днес от 2 млн население в РСМ 700 000 са албанци. Само да припомним на нашите бракя, че през 1948 г. в сръбската област Косово са живели 408 000 албанци и 172 000 сърби. През 1981 – съответно 1 226 000 и 209 000. Оттам до обявяването ѝ за република  пътят е отворен…

Comments are closed.