Дойдоха вече чужди времена.
И се родиха чужди поколения.
И стана чужда моята страна.
Дори Земята вече ми е чужда.
Светът е болен. Полудял.
За никого животът не е чудо.
Божествената Милост и Любов
в калта лежат потъпкани от луди.
Душата на планетата крещи,
но Бог не чува тъжните ѝ вопли.
И само във припадналия студ
домът на зли чудовища е топъл.
Светът във мене пари от любов,
но мъдростта не ражда красотата
щом хората с изтръгната душа,
с поклон приветстват Сатаната.
II
Зъл демон тайно някъде в света
натисна лоста за обратното броене.
Но хората не искаха да знаят за това
понесени върху илюзиите на свойто време.
А пада мрак над Райската Земя.
Нараства злото в тъмнината.
Пристигнали са вече Конниците на Смъртта
и ненаситно жънат те живота.
И не остана капка светлинка.
Където минат всичко почернява.
Умира в мъки моята страна
и аз със нея за последно се прощавам.
Виолета Станиславова
