Зам.-кметът на Столична община Боршош обяви, че липсвали 100 м. с. за детските ясли и градини. Заедно с кметицата писали “десетки писма” до МЗ тези работни места да бъдат преустроени за педагогически кадри, но не получавали отговор.
/Интересно, каква медицинска подготовка, пък дори и повърхностна, имат началните учителки?/. Най-накрая – разгеле, МЗ излязло с наредба, даваща права на фелдшери и асистенти на лекаря /това явно звучи по-благозвучно от “фелдшер”; защо бе – “фелдшер” мръсна дума ли е?. Това се казва лицемерие и заравяне на главата в пясъка. Къде са тези фелдшери, останаха ли – та нали спряхме образованието им и всички са в пенсионна възраст; а не знаем дали има дипломирани “асистенти на лекаря”.
Острата и все по-задълбочаваща се липса на сестри чука на вратите ни от две десетилетия. Ние, също като Боршош, сме писали десетки писма до МЗ по темата; предлагали сме и решения: двойно увеличаване приема и намаляване срока на обучение от 4 на 2,5, максимум 3 години на сестрите. И гласът ни преминава “тихо, като във пустиня”.
Няма да цитираме автора на този стих. За да не дойде на ум едно негово възклицание…
