В Къщата-музей “Проф. Константин Чилов” в родното му село Славейно, Смолянско, което през 2005 г. обявихме за Свещено място на българската медицина тук е роден не само той, но и още 80 лекари и 5 фармацевти!/, се проведоха традиционните ежегодни XXV юбилейни Празници на интернистите “Чилови дни”. Чл.-кор. проф. Константин Чилов /1898 – 1955/, дипломирал се във Виена, е най-бележитият наш клиницист-енциклопедист, автор на над 220 научни труда /много от тях – на немски език/ във всички области на вътрешната медицина – пулмология, кардиология, гастроентерология, хепатология, нефрология, ендокринология, нутриология, паразитология и на 2 тома учебник по “Вътрешни болести”; създател на българската клинична лаборатория.
Нито кметът на Смолян, нито Областният управител /той, все пак, изпрати Поздравителен адрес/ или техен представител не присъства на тържеството. И нито един журналист от местните медии, макар също да бяха поканени. Дори и на тях не им е интересен именитият земляк?! Всеки ден ли се почитат известни родопчани? Всъщност, кои са общопризнатите символи на Родопите: Орфей, Момчил войвода, проф. Константин Чилов, Николай Хайтов.
Няма да ги спестим нашите изводи, защото те са печални.
Родопа планина загива пред очите ни. Населението е силно застаряло и буквално пометено от Ковид-епидемията. Близките на възрастните хора живеят надалеч; много са на гурбет в чужбина, и не са били в състояние да помогнат на засегнатите от вируса свои бащи и майки; те така са и изгаснали по къщите си, без да има кой да им поднесе чаша вода или таблетка аспирин. От 120 жители до м. г. Славейно се е стопило до 60….
От няколко години го забелязвахме, но сега разрухата бе отчетлива: десетки масивни къщи, строени с такава любов за челядта, чиито прозорци не светят; изкорубени обществени сгради, като при бомбардировка. На площада, където в първите години гъмжеше от хора, днес се разхожда дръгливо полусляпо псе. Няма нито едно дете – а само допреди 10-тина години тук функционираше Климатичното училище и дворът ехтеше от детска глъч; имаше и детска градина.
И още нещо /не е смешно, жалко е!/: в близкото минало тук извеждаха на паша цяла чарда /стадо/ крави; днес тук имат цифром и словом само една, колкото да не забравят вида й. Клетият Хайтов – сигурно проплаква под каменната си плоча. Скоро няма да я има твоята Родопа, Хайтов; планината, дала на България Орфей, Момчил войвода и тебе. Убиха я собствените ни държавници.
И виждаме как точат зъби за нея иностранци…
Началните “Чилови дни”/1998/ се радваха на голям успех – идваха колеги от Смолян и околните градчета; от Пловдив и София, дворът и околната улица бяха препълнени с възторжени колеги и местни хора, пременени, сякаш идват в храм. Няма да забравим завета на акад. Чудомир Начев, който ни завеща: ежегодно да продължаваме “Чилови дни” и всеки български лекар да посети тази Къща-музей, нашия Йерусалим, и да се поклони на нашия Божи гроб /Чилов е погребан в двора на Къщата-музей; също – както е при Чудомир/. Сега присъстваха едва 15 стари жени, до една – останали самотни. Българската жена по принцип е вдовица – тя живее 7 години повече от мъжа /средната възраст у нас съответно е 78 години за жените и 71 – за т. нар. “силен пол”; още по-отчайващо е, че в ЕС тя е по 7-8 години повече от нашата; да не говирим за Япония, където гонят 90-те /.
Предният ден в Пампорово се провеждаше поредният Събор на БЛС; присъстваха поне 300 делегати от цялата страна. От микрофона публично ги поканих на следващия ден, вместо веднага да се разотиват по местата си, да посетят тържеството или поне единствената Къща-музей на лекар в България; Славейно е на половин час път от курорта /и той беше, както никога, запустял, прашен и мръсен/. Дойде само един…
Повтарям: от 300 лекари – само един, и то – по приятелска линия…
Нима съсловието ми не изпитва необходимост от Духовност?!
Нима най-великата професия вече се състои само от клинични пътеки и отчети пред монополната казионна чиновническа конструкция НЗОК, която безсрамно прогони Медицината и нагло въведе Търговията?
Къде изоставихме лекарските си кумири?
“Убедих го, че Господ не съществува, загуби вярата си и умря за една седмица. Защото толкова можеш да живееш без вяра – една седмица” /Стефан Стамболов за отец Матей Преображенски/.
Традиционната национална Награда “Проф. К. Чилов”, която се дава от името на здравния министър, председателите на БЛС, БАН и ЦКПЕ, както и от Редколегията на в. “Български лекар” получиха пловдивските професори Анастас БАТАЛОВ, ревматолог и Мария СТОЙЧЕВА, инфекционист и педиатър, както и проф. Мария МИЛАНОВА, началник на Клиниката по кардиология при “Пирогов”. Дипломите връчи ректорът на Медицинския Университет – Пловдив проф. Мариана МУРДЖЕВА, която м. г. също бе удостоена с Наградата. Присъстваха и смолянският депутат Михал КАМБАРЕВ и зам.-министърът на здравеопазването д-р Петър ГРИБНЕВ..
Не намираме сили, нито смисъл да продължаваме повече с това тържество, което с такава любов създадох преди четвърт век…
XXV юбилейни “Чилови дни” явно се оказаха последни.
Уби ги “Новото Време” /слогънът на неолибералите/.
То вече е друго: меркантилно, сурово, без съпричастност, без идеали. Всъщност – с идеали. парите, личният интерес – и нищо друго.
Възрожденците и идеалистите си отидоха безславно скоро след Десети ноември; заляха ги и го отнесоха като цунами прехвалените евроатлантически ценности, за които Духовността е вредна..
Отива си прекрасната Родопа. Пред очите ни!
С. Славейно скоро ще бъде заличено от картата на България.
Страшно е дори да се изпише – но е така.
Стопява се и изчезва и Майка България.
Статистиката за м. г. е неумолима: 149 000 починали български граждани /над 33 000 от тях – от Ковид и последиците му!/; при само 59 000 новородени /поне 40% са на родители с небългарско самосъзнание и език…/. Толкова е лесно за пресмятане: намаляваме вече с 90 000 души, само биологически. Ами напускащите Родината? Те са около 2,2 млн. Колцина от тях ще се завърнат в бащината къща, когато вечерта смирено гасне?
Не вечерта гасне – а България!..
Заедно с нея – и ние.
През 1988 г. издателство “Народна младеж” издаде единствената – и досега! – документално-публицистична книга относно демографския проблем, който отдавна е основният национален – “Децата, без които не можем”. В нея доказвах, че след 300 години ще изчезне последният българин /тогава границите още не бяха отворени/. А тогава новородените бяха с 20-тина хиляди повече от починалите. Да повторя сегашната страшна, стряскаща цифра: минус 90 000?! Колко прави това за 10 години? А за 100?!… Значи, тогава съм дал оптимистична преценка…:
“Сбогом!”, както пее Данчо Караджов…
