А България ги спаси!

Българските политици, почти без изключение, винаги са се старали да угодничат на силните на деня; всъщност, точният термин е – подмазване, но извършено с такова слугинско усърдие, че чак е противно. Кой е принуждавал още през есента на 1940 г. премиера Богдан Филов да подготви позорния Закон за защита на нацията /ЗЗН/ и да го внесе за одобрение в 25-то Обикновено Народно събрание?! Какъв е бил критичният момент и каква – ползата за България, за да го стори?! Авторитетен, всепризнат в Европа професор по археология в Софийския университет, едновременно и министър на просвещението и на българската секция на ПЕН-Клуба, а също и председател на БАН – и да подражава на врага на славянството Хитлер?!

Приет на 24 декември 1940 г., публикуван в Държавен вестник бр. 16/23 януари 1941, ЗЗН влиза в сила със задна дата /от 1 септември 1940/, сякаш това има някакво практическо значение. Съдържа 4 дяла /глави/, вторият от който е изцяло обърнат към българските евреи. За разлика от реципрочния германски закон, под ударите му не попадат лица от смесени бракове и покръстени в православната вяра. Забранено е обаче осиновяването и припознаването на евреи. Ограничено е жителството им; абсолютно е забранено придобиването на софийско. Нямат право на: поземлена собственост /с изключение, кой знае защо, в курортите/, киносалони, учебни заведения, аптеки, дрогерии и санитарни магазини и прехвърляне на капитали; да заемат ръководни държавни и общински длъжности; да бъдат избирани, да се откупуват от военна служба, да встъпват в брак или да съжителстват с хора от български произход; да се занимават с банкови, финансови и счетоводни дейности; с производство на оръжия и търговия с тях, хотелиерство; налага им се и извънреден данък върху имуществото. Друго отличие от нацистките Нюрнбергски закони: изключение се дава на военноинвалиди, доброволци по фронтовете, награждавани с ордени за храброст и сираци от войните.

Обществеността настръхва. Още преди ЗЗН да бъде приет, първи писателите – Елин Пелин, Стилиян Чилингиров, Елисавета Багряна, Константин Константинов, Тодор Влайков, Трифон Кунев, Николай Лилиев, Младен Исаев, Ана Каменова, Людмил Стоянов и др. пускат подписка до Филов /той също е член на Съюза на българските писатели/: той да не се разглежда в Парламента. “за запазване престижа на нацията и завоюваните традиции на веротърпимост и човещина”.  Филов не им обръща внимание. Цар Борис Трети подписва ЗЗН и създава Комисарство по еврейските въпроси с главен комисар адвокатът Александър Белев /1900 – 1945/, един от основателите на нацисткото сдружение “Ратник”. Той пуска наредби: всички евреи задължително да носят на реверите си отличителните жълти звезди; на вратите на домовете им да има надпис “Еврейско жилище”; да спазват специален полицейски час; забранено им е да влизат в централните градски зони и местожителствата си под страх от строги наказания – сякаш са чумави. Трудоспособното мъжко население е организирано в “трудови групи” и трябва да строи пътища. Настанени са в бараки, но пък ги хранят редовно. Най-важното от всичко е, че не са изпратени в Освиенцим, където крематориумите вече бълват мазния си дим… Няма документи, но се знае, че това е заслуга лично на царя.

Белев обаче се развихря. На 22 февруари 1943 г. подписва споразумение със SS-хауптщурмфюрер Теодор Данекер /личен пратеник на самия Айхман/ за депортация на два пъти по 20 000 български евреи от “старите земи” и 13 000 от “германските източни области” /които са администрирани от Царството/ от Беломорска Тракия и Вардарска Македония /наричани също “Новите земи”/. Там обаче успяват да намерят “само” 11 363. Ще допълнят бройката до 20 000 с наши евреи от Кюстендил, Дупница, Пловдив и Пазарджик. Извозването ще стане с 12 германски влакови композиции, съставени от конски вагони. После ще превозят останалите още 20 000. И веднага ще им конфискувят имотите, както на останалите.

И става страшно! Смъртта надвисва над главите на клетите хорица. На 8 март делегация от четирима кюстендилчани спешно заминава за София при техния съгражданин-депутат Димитър Пешев, зам.-председател на 25-то Народно събрание. Той веднага отива да разговаря с министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Съставя протестна петиция до Филов, за ден-два събира подписите на 42 народни представители и му я предоставя. Натискът на премиера-археолог обаче е мощен: скоро 13 от тях си оттеглят подписите, а Пешев е бламиран като подпредседател на Парламента…

Но благородното дело вече е станало известно на цялата общественост. Светият Синод също излиза с остра нота. Пловдивският митрополит Кирил отива на гарата и заявява, че и той ще се качи във вагоните. Писателите отново се задействат, особено близкият приятел на царя Елин Пелин. Привлича за съучастник и царицата. И царят отменя депортацията на евреите от “Старите земи”.

Да, но сънародниците им от “Новите” вече пътуват към газовите камери…

И всички – до един! – минават през тях… Мъже, жени, деца, старци.

Никой не се завръща…

 

Т. нар. Народен съд осъжда Пешев на 12 години затвор за… антисемитизъм… Излежава 6 месеца и го пускат след застъпничество от спасени евреи. Но някои от подписалите петицията депутати вече са разстреляни…

А единствената еврейска популация в Европа, която не изчезва напълно, е българската! 49 000 наши евреи остават живи и здрави; нещо повече – разрастнали са, защото жените им не са изгорени в пещите на Аушвиц, а са продължили да раждат деца!!

Нима това не е повод за законна гордост на един малък, но храбър и човеколюбив народ?!

Българският народ!

Comments are closed.