“Ще обичаш аптекарите като свои братя. Те ще те спасят от затвора…”, така ме напътстваше баща ми, старият лекар д-р Найден Тотев Стоянов, дипломирал се в Монпелие и 40 години работил в родния ми Ямбол.
Имаше предвид, че ако объркам някоя доза с присъщата си разсеяност, те няма да изпълнят рецептата /тогава почти нямаше готови форми; всичко се изпълняваше екс темпоре/. В ранната пролет на 1994 г. реших да разбия Деня на здравния работник /7 април/, защото ми се струваше редно лекарите да имаме свой собствен празник. Но първо предложих на председателя на току-що сформирания СФБ /Съюз на фармацевтите в България/ маг.-фарм. Боримир Атанасов да обявят за свой професионално-съсловен празник Еньовден, 24 юни, най-силния ден на годината /тогава се берат и повечето билки/.
Отговорът му ме учуди: “Не е редно лекар да ни го предлага”, но аз настоях да внесе идеята в техния УС. След седмица-две ме срещна /бяхме съседи, в ж. к. “Красно село”/ и ми съобщи, че са го приели. Още същата година организирах сбирка в Киносалона на ВМА, на която това решение беше съобщено. Имаше и кратка научна конференция за българските лекарства. Вечерта си спретнахме коктейл в барчето на хотел “Родина”; спонсориран от представителството на фирма Ла Рош /директор за България маг.-фарм. Георги Хаджиев; по-късно той отиде в Москва и там е починал, Бог да го прости/.
Присъстваха професорите Рахамин Шекерджийски и Витан Влахов, вече покойните Иван Крушков и Чудомир Начев, както и маг.-фарм. Владимир Найденов. И – празникът тръгна! Ежегодно на тази дата фармацевтите си организираха бал, научни конференции, коктейли в НДК, в чест на техния празник. И никога – никога! – не поканиха нито мен, който им го предложи, нито горецитираните медици. Защо ни забравят – иди, че разбери. Не ми е първица да ме пренебрегват или да си присвояват /чети: да крадат/ идеите ми. Важното е, че щяха да ме спасяват от затвора…
Да са ни живи и здрави!! Обичам ги като братя, защото така ми поръча баща ми. А той беше мъдър лекар.
