КОПИЕ: Д-р Иван Маджаров, Председател на БЛС
“Когато болният застане зад екрана, той не е вече същият човек. Стои гол пред теб, не само защото е съблякъл дрехите си. Той е отхвърлил и много други неща: житейски сметки, честолюбие, суета. Останал е първичният, дълбоко вкоренен страх от болката и смъртта. Трябва да си дадеш сметка за това и да пристъпиш към човека внимателно, деликатно и отговорно. Една изпусната твоя дума може да се окаже с тежки последици. Чувал съм песимистични прогнози на лекари, които никога не са се сбъднали. Ще научиш за болния повече, отколкото той знае за себе си. Ще срещаш на улицата хора, чиито дни са преброени. Те няма да се досещат, но ти ще ги знаеш и бремето на това горчиво знание ще ти тежи. Никога не трябва да забравяш, че и ти си един от ония, които минават всеки ден през твоя кабинет. Ще дойде и твоят ред да легнеш на кушетката, да застанеш зад екрана, обхванат от същата тревога, от същия страх. Ще се надяваш на грижа и съчувствие. Затова, като гледаш днес човешкото сърце, затупкало пред очите ти, почувствай трепета му през студеното оловно стъкло, което ви дели.”
(Из спомените на д-р Александър Попов, рентгенолог от Велинград)
Обсъждане. “Бате Сашо”, както всички колеги във Велинград с огромно уважение наричаха своя дългогодишен, като че ли вечен рентгенолог, отдавна вече го няма. Побелял, изправен и достолепен, като родопски бор, той живя щастливо и с достойнство. Беше и депутат от СДС във ВНС, без да нагруби или да залее с омраза никого от инакомислещите опоненти, макар да бе брал много горчивини от техния режим. Остави светъл спомен за себе си. Горните изречения, които цитираме тук, го потвърждават: един ден, уви, всички ние също ще бъдем пациенти. Да не забравяме възхитителния колега и неговото предупреждение! Предлагаме на ръководството на МБАЛ – Велинград да кръсти Рентгеновото отделение на името му; това ще бъде един малък жест на почит към големия Лекар.
