Арменският геноцид е не по-малко страшен от еврейския Холокост. Затова към неговото описание се осмелявам да добавя няколко странички и за сходния нему позорен за цялото човечество кошмар. Масовото изтребление, организирано от чудовища в човешки образ, връхлита, унищожава и разпилява еднакво и евреите, и арменците.
И сигурен покровител и решителен спасител на част от тях отново е нашият мил човеколюбив български народ, с което всички ние трябва да се гордеем! Когато за пръв път прочетох разтърсващото стихотворение на Пейо Яворов – “Арменци”, дълго време не можах да се успокоя. В родния ми Ямбол дали имаше и 15-тина арменци, но всички правеха добро впечатление – винаги весели, вежливи, дружелюбни: бай Атоп с гълъбите и прекрасния сироп, който ни сипваше от павилиончето си, и съименика му Агоп, доста по-възрастен, не по-малко разговорлив, продавач на семки в парка; от него за пръв път чух потресаещия разказ за геноцида над народа им.
После придобих чудесни сърдечни приятели – композиторът Хайгашод Агасян; той от 20 години неизменно открива всяко представяне на моя нова книга с любимата ми песен “Не остарявай, любов”, и друг изключителен добряк и чаровник, уви, напуснал ни преди месец, който също не можеше да има врагове – илюзионистът Астор. Няма да бъде забравен и композиторът и диригент Вили Казасян, а дъщеря му Хилда ще продължава да ни омайва с брилянтния си глас; знаменитият театрален режисьор Крикор Азарян постави запомнящи се представления. Недостижим като телевизионен и социален публицист и коментатор е Кеворк Кеворкян, чиито родолюбиви граждански памфлети и книги правят чест на българското общество; той смело посочва и гръмко изрича разтърсващи истини, които всички виждаме, но почти никой не се осмелява да изкаже или напише.
Също толкова откровен и доброжелателен към България е и финансистът Гаро Томасян. Юлия Берберян подготви цяла школа по тенис. Нораир Нурикян превзе олимпийските и световни подиуми с забележителни рекорди. Олимпийският и световен шампион по класическа борба Армен Назарян не само дойде от Родината си в България, за да печели печели световни титли и за нея, но и тук се задоми, стана треньор на националния ѝ отбор, а синът му Едмонт също триумфира на тепиха.
Да упоменем с благодарност и живеещия в Шумен от 1993 г. бизнесмен Карен Алексанян, който със собствени средства закупува 8 дка земя в покрайнините на Плиска, където издига малък параклис, камък с кръст “Хачкар”, скулптури на св. княз Борис-Михаил Покръстител и на св. св. Кирил и Методий, както и 14 барелефа на творци от 10 поколения; там изгражда и Двор на кирилицата, с подредени 30-те ни букви, високи 2 м, с обща тежест 15 тона, истински произведения на изкуството, създадени в Армения от скулптора Рубен Налбандян по поръчка на този необикновен, влюбен в България човек, който ги докарва оттам също за своя сметка. Женен е за българката Мариела; имат две деца – Давид и Лили /но още няма… българско гражданство!/.
Добри, прекрасни, честни, обичливи и предани хора, които се чувстват колкото арменци, толкова и българи. Тези страници не може да започнат иначе, освен с великото стихотворение “Арменци” на Пейо Яворов /1878 – 1914/. След жестоко потушеното им въстание през 1894, ок. 20 000 подплашени хора търсят убежище за себе си и своите деца в християнска България; и тя ги приютява без колебание.
Покъртен от страданията им, поетът пише разтърсващия епос през 1896 /според други източници – 1899 г.; публикуван е през 1900 в сп. “Мисъл”/; в него влага цялото си добро, обляно в кръв и състрадание сърце на българин и родолюбец. /Колко жалко, ако и тази гениална творба, превеждана навсякъде по света, е изхвърлена от антибългарското МОН!/
Изгнаници клети, отломки нищожни
от винаги храбър народ мъченик;
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовен велик,
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни в порутен бордей,
те пеят, а тънат сърцата им в рани и пеят,
тъй както през сълзи се пей.
Те пият. В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди,
глава ще натегне, от нея тогава
изчезне ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват в пияна забрава
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч –
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът
немили-недраги в далечна чужбина
един – в механата – открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква по бледи лица…
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ.
Те пият и пеят. Отломки нищожни
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна –
и жертви на подвиг чутовен велик –
далеч от родина, и боси, и голи,
край чужди събрани в порутен бордей,
те пият – пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Армения е първата държава, приела християнството за своя официална религия. Това става през 301 г., когато ръкоположеният за епископ в Кападокия Григорий /257 – 325/ убеждава цар Тиридат III Велики /255 – 330/ от династия Аршакиди, властвал от 287 до смъртта си/, и дотогава преследвал изповядващите я, да я обяви за държавна. Тържествуващият Григорий, който е прекарал цели 14 мъченически години, хвърлен в яма по заповед на вече преобразения монарх, покръства целия двор и народа, затова, напълно заслужено е канонизиран /335 г./. Фактически тези знаменити хора предопределят историята на своята Родина завинаги.
Умишленото масово унищожение на християнския арменски народ чрез кланета, тормоз, глад и болести се извършва първоначално в Османската империя, после – и от младотурците, подпомагани от кюрди. Общото число на умъртвените по този начин невинни граждани от 1894 до 1921г. се изчислява на над 1 млн и 540 хиляди; има и други посочвани ужасни цифри – 2 млн; от 50 до 70% от цялата арменска диаспора!.
През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 млн арменци. Голяма част от тях успешно са се приспособили към нея, работейки честно и почтено като селскостопански работници, търговци, златари; някои от тях достигат и до върховете на властта – съветници на султана, дори финансови министри. Султан Абдул Хамид II /1842 – 1915/ е на трона от 1876, когато детронира брат си Мурад V до 1909, когато младотурците му извършват преврат/. Той е 34-тият и последен падишах. Жестоко смазва Априлското въстание /оттам идва и прозвището му Канлъ, т. е. Кървавия/; неуспешно води Руско-турската Освободителна война, насърчава Баташкото и Старозагорското клане; безжалостен е и при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание /1903/.
Първото избиване на арменските си поданици извършва през 1894 г., когато те се вдигат на въстание срещу непоносимите кюрдски и турски издевателства. Според някои данни умъртвените са поне 50 000, според други – не по-малко от 200 000. Оттогава започва и масовата миграция по Европа на несигурните за живота и домовете си хора; ок. 20 000 пристигат в България, където са посрещнати радушно. През ПСВ Турция воюва с Русия. През февруари 1915 г. младотурското правителство мобилизира 60 000 млади арменци-новобранци, някои – още юноши, но вместо да ги изпрати на фронта, подло ги затваря в лагери, за да ги избие до крак, след което – на 24 април 1915 г. – започва организиран геноцид и депортация на целия арменски народ. Редовна турска армия, полиция, мародери и ислямски фанатици-башибозук колят де когото видят, подгонват останалите напосоки; по пътя огромна част са измъчвани, изнасилвани и умъртвявани.
Оцелелите биват затворени в концлагери в арабските пустини, където мъчително измират от глад и епидемии. 12 области в Западна Армения са напълно обезлюдени, превръщат се в истински пустини. Живота си губят общо ок. 1,5 млн души. Заповедта за зверското унищожение на целия арменски народ идва от кръвожадния триумвират на т. нар. младотурска власт: Талаат паша, Енвер паша и Джемал паша. Какво друго е това чудовищно престъпление, ако не – първи
Холокост, масово изтребление? Арменският геноцид обаче не прави впечатление на лицемерната, наричаща себе си демократична Европа, заета със собственото си оцеляване във войната, възстановяването след нея и връхлетялата я още по-пагубна Испанска болест; и потъва в забрава за дълги години.
Отмъщението
Но двама млади бедни емигранти-герои – Шахен Натали и Григорий Мерчанов решават сами да отмъстят за целия народ и да въздадат заслуженото възмездие на палачите му. Лесно убеждават още неколцина буйни глави да им съдействат и съставят списък на главните организатори и изпълнители на геноцида. През 1921 г. в Берлин са застреляни Талаат паша и бившият му министър-председател Саид Халим паша; през 1922 – Енвер паша, Джемал паша и Шакир бей. Междувременно са ликвидирани още няколко хиляди катили и мъчители, плюс 20-тина арменски колаборационисти-предатели /смъртните им присъди изпълняват собствените им бащи, братя или племенници!/. А злокобният 24 април е обявен за Световен Ден на арменския геноцид.
България ги приютява!
Има данни, че още през V в. в българските земи пристигат арменци. През VII-IX в. византийците заселват в Тракия, Родопите и Македония няколко арменски семейства – павликяни и тондракити. Братя Бакуриян основават Бачковския манастир. Арменка е майката на Самуил – Рипсимия. Впрочем, и Василий II Македон – Българоубиец е арменец… На 14 януари 1878 г. по време на Руско-турската Освободителна война, телеграфистът на гара Татар-Пазарджик Ованес Соваджиян /1844 – 1906/ изпраща телеграма до Великата порта и правителството, продиктувана му от окупиралия града Сюлейман паша, със съобщението, че руските войски го наближават и страшния въпрос: дали да го изгори и да избие жителите му или да приеме сражение?
Дошлият отговор е зловещ: “Опожарете града, унищожете населението, изтеглете се към Филибе.” Телеграфистът “разшифрова” морзовата азбука, поставяйки едно “Не” пред двете безумни заповеди; така я прочита пред пашата, вече станал известен с клането в Стара Загора на над 15 000 българи, непосредствено преди битката на Шипка. Така този млад храбър арменец самоотвержено спасява съгражданите си! Пристига Гурко и като научава за подвига му, го награждава с пълния комплект ордени “За гражданска заслуга” и “Св. Ал. Невски” и го назначава за кмет. Соваджиян е завършил знаменития Робърт колеж в Цариград; владее 7 езика. Жени се за българката Парашкева Филипова. Осиновяват момченце, осиротяло през Баташкото клане; после си имат и още 5 свои дечица. Почива в Своге, само 2 седмици след пенсионирането си. Днес улица в Пазарджик носи героичното му име, а барелеф на входа на гарата напомня за изумителната му постъпка.
По време на Балканската война в България са се установили вече ок. 30 000 арменци. До 1922 г. пристигат още 22 000; Александър Стамболийски обвява, че правителството му дава на всички желаещи българско гражданство; останалите получават международен паспорт-“пасаран”, т. е. с право свободно да преминават през страната към други държави /предимно Франция и САЩ/.
Двама сърцати мъже – Андроник Торос Озанян /1865 – 1927/ и Карекин Нъждех /1886 – 1955/, емигранти в България, организират арменска доброволческа рота; скоро тя наброява 273 души. Участват в няколко решителни сражения, в които влизат с националния си боен вик “Хараач!” /”Напред!”; в тях падат 40 юнаци; ранените са 142; отличия за храброст получават над 30. Полк. Ал. Протогеров ги приветства възторжено:
“Вие, арменци, бяхте герои и се бихте като лъвове!”
Поклон и признателност към тези храбри мъже, загинали за своята втора Родина – Майка България! И – вечна слава на спасилия и закрилял ги български народ!
И една българска въздишка
Облаците на световния хоризонт са сгъстени до кат- ранено черно… Всеки си задава тревожния въпрос: ще избухне ли Трета – и последна! – световна война; ще се самоунищожи ли човечеството с ядрен Апокалипсис? Хора, бдите ли?!!
