Без куршуми

САЩ безспорно имат огромен принос в разгрома на нацистка Германия – не само чрез десанта в Нормандия и пожертваните десетки хиляди войници на фронта, но и с неоценимата помощ “наем-заем” за Червената армия от модерна бойна техника и превозни средства, храна, облекла, ботуши. Необясними и неоправдани обаче, поне за нас, си остават безсмислените безчовечни бомбардировки, съвместно с английските ястреби на Чърчил и Харис, разрушили десетки градове и избили стотици хиляди мирни граждани на Германия и България /да добавим тук, разбира се, и Токио, Хирошима и Нагасаки/.

Но на нас ни се иска да разкажем вкратце за един американски капрал, прославил се не с умъртвяване, а със спасяване на хора.

Става реч за прословутия Дезмонд Томас ДОС /1919 – 2006/, който отказва дори и да пипне пистолет, тъй като е от сектата “Адвентисти от седмия ден”, които никога не отнемат живот. Единственото оръжие, което носи, е Библията в джоба му. Мобилизиран е, но не отива на учебни стрелби, дори и когато го заплашват с военен съд, заявявайки, че това противоречи на религията му, а той никога няма да се откаже от нея. Всички в ротата му се подиграват, а когато се моли, коленичил пред леглото си, го замерят в гърба с тежките си чепици. Накрая от Военното министерство разрешават случая: обявяват го за санитар. Изпращат го на Японския фронт, да участва в тежките сражения при Окинава.

И този кротък дребен човек проявява там небивал кураж и себеотрицание. Под град от куршуми и снаряди измъква. Близо 100 ранени колеги /между тях – със сигурност има и от тези, които са му се присмивали и нападали по време на молитви/. Самият той е раняван 4 пъти; прострелян е тежко и от снайперист; закриля с тялото си приятел от свистяща над главите им мина, която се пръска отгоре им и му причинява цели 17 поражения. Чак тогава го демобилизират и изтеглят за лечение, но остава инвалид – сакат и глух, до края на живота си.

Лично президентът Хари Труман го удостоява с Медала на честта.

Comments are closed.