Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените – малко по-замислени,
мъжете – много по-добри.
Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,
ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда – последния на лятото
и първия на есента.
Христо Фотев
