Най-страшният концерт в историята

В какви трагични, невероятно трудни времена живеят съветските хора при диктатурата на мустакатия грузинец и през Отечествената война – и обикновените граждани, и гениите…

Дмитрий ШОСТАКОВИЧ /1906 – 1975/ е безспорно изявен композитор от Ленинград. По време на блокадата го евакуират в Куйбишев, където през декември 1941 завършва своята най-знаменита Симфония – № 7 в до мажор, опус 60, известна като Ленинградската – апотеоз на великия несломим руски дух. Но историята на нейното изпълнение в обсадения призрачен град, където властват гладът, студът и немските бомби и снаряди, е – без преувеличение – покъртителна.

Тази непосилна задача е възложена от местния червен феодал Жданов на диригента на градския симфоничен оркестър Карл Елиасберг /1907 – 1978/. В началото на обсадата симфониците свирят ежедневно на живо по Радиото, вкл. и немски композитори – Бах, Хайдн, Бетовен, Брамс /?!?/, но през зимата спират, защото повечето измират от студ и глад. Заварват маестрото буквално на смъртно легло у дома му, гаснещ от алиментарна /хранителна/ дистрофия втора степен, и му предават заповедта на велможата. Но не тя – а патриотизмът и волята за съпротива срещу нашествениците, изправят човека на крака.

На шейна го закарват в диспансера на хотел “Астория”, където го позакрепват. Но как да си намери оркестранти? Дават му колело – да обикаля адресите им из целия град. По Радиото обявява първа репетиция – за края на март 1942. Идват 12 музиканти, залитайки от глад – а са нужни общо 100! Разсвирването с вкочанените изтънели пръсти трае само 15 минути – нямат сили за повече. Елиасберг ги дирижира седнал на стол. Тъкмо дава принудителна почивка, водачът на цигуларите пада и умира, барабанистът колабира. /При следващите репетиции угасват още двама!/.

Духачите се изморяват най-бързо – те едва дишат, камо ли да надуват в мундщуците. Макар и с неохота, Жданов зачислява оркестъра в общинската столова – всеки ден да се подкрепят с топъл обед. Пак пускат няколко обяви по Радиото; търсят подкрепа и от фронта – оттам идват тромбонист-картечар и валдхорнист-зенитчик. Пианистката не може да дойде; умира вкъщи от глад, стиснала партитурата до гърдите си. Мястото ѝ заема съпругата на Елиасберг – Надежда Браничкова.

Най-после са готови – и на 9 август 1942 г. в препълнената зала на Филдхармонията избухват могъщите звуци на Седмата симфония на Шостакович. /Елиасберг е с фрак; но най-важното за него е, че жена му го е нахранила с картофи и може да дирижира прав!/

Хората не помръдват, плачат, някои ридаят. Дори забравят да се ослушват дали пак няма да засвистят бомбите над главите им? Защото концертът се предава в целия град по Радиото и по високоговорители, дръзко обърнати и към вражеските позиции: нека и нашествениците да разберат, че победата няма да е тяхна, че руснаците са несломими! Противовъздушната охрана е мобилизирана и прогонва всеки навъртащ се наоколо самолет със свастика на крилата.

/Още по време на войната станалата легендарна Седма симфония е изпълнявана навсякъде по света, вкл. Англия и САЩ. За най-голямото си творение композиторът заслужено получава високо признание: Сталинска награда, професура и Катедра в Консерваторията. Докато… през 1948 Жданов го обвинява в “декадентство, буржоазен формализъм и подмазване на Запад /?!?/. Лепват му клеймото “професионално непригоден”, отнемат му професорското звание и привилегиите, безцеремонно го уволняват и той тревожно чака през нощите да бъде арестуван… След смъртта на Вожда го възстановяват.

Колко странни – и страшни! – са превратностите в Неговата ледена епоха…/

Comments are closed.