След потоп – качулка

Невижданият библейски потоп, залял цветущите карловски села, несъмнено хвърля в потрес всяко българско сърце. За няколко минути пометени като клечки мостове; запълнени с вода до втория етаж къщи, захвърлени една върху друга автомобили; блокирани хора. И този кошмар се повтаря всяка година не само в Средногорието, а и на други места в страната ни.

Служебният вътрешен министър Демерджиев прозря неоспоримото и от десетилетия вижданото от цяла България: необузданата незаконна сеч и се зарече да търси бракониерите…

И тази закана сме чували неведнъж. А кметът на Карлово не ги ли е виждал; всеки ден край Общината му са минавали камионите им, претоварени с нарязани трупи. Не ги ли знаят и местните жители? Но нали са купували по-евтини дърва за огрев от бракониерите, фактически са се явявали като техни укриватели. Не ги ли знаят от Министерството на горите, Министерството на околната среда, МВР?!

Унищожили са цели 10 000 кубика дървета; цял старопланински склон! Унищожили са стотици горски животни, останали без подслон и прехрана – лисици, таралежи, за птиците и пчелите да не говорим. Наказа ли ги Господ?…

Високопоставен чиновник от Министерството на горите, не разбрахме добре – зам.-министър или самият министър, по “Хоризонт” отрече да е имало незаконна сеч. Нещо повече: дърветата били изтръгнати от пороя. А на всички телевизионни репортажи ясно се вижда как са гладко отрязани. Защо държавникът прикрива известни на целия народ престъпления?! И каза – внимание! – че щели да продадат дървесната маса на населението за огрев. На другия ден, разбрал цинизма си, великодушно разреши: нека си остане за тях, безплатно. Брей, че щедра държава сме имали!

Седмица по-късно областният управител забрани сечта в карловската Стара планина. Не можеше ли това да сторят предшествениците му години, преди да е оголена от бракониерите?

Разбрахме още нещо не по-малко потресаещо: из изоставените наводнени къщи са плъпнали мародери, да мишкосват, да ги оплячкосат. Малко им е на техните клети собственици нещастието, та сега и да бъдат ограбени. За подобни изроди трябва да се повишат наказанията, предвидени в НК: дългогодишен затвор, и толкова, няма какво да им се церемоним.

Да си спомним кой пръв ни предупреди да пазим гората-закрилница, която ни осигурява вода и ни пази от пороищата: великия Хайтов. Някой чу ли го тогава? Късно е, либе, за китка. И за възмездие.

Още в началото си премиерът на служебния кабинет заяви, че нямало да правят ревизия на управлението на четворната коалиция; в смисъл – “Кой крал – крал, да ни е жив и здрав…” Такава, впрочем, е практиката на всички правителства, независимо дали са редовни или служебни.

А Левски ни бе завещал: “И всекиму – своето!” Да, своето – ама в джоба. “Хубава си, моя горо…” – забравихме ли песента по затрогващото стихотворение на Любен Каравелов? Едно време целият народ залесяваше. Какво лошо? Но подобни пороища не познавахме. Бракониерската дървена мафия, подобно на трафикантската, наркодилърската, жилищната, фармацевтичната, чиновническата, грантовата, европроектантската, изборната, политическата, партийната и пр. Организирани престъпни групи, отдавна се е сляла с държавата; станала е като ненаситна хидра, има безброй хищни глави и е трудно, ако не – и вече безвъзвратно късно, те да бъдат отсечени. А и никой не се опитва, освен във виртуални предизборни обещания. “Изтървем ли България, изтървали сме всичко.”, казваше Хайтов, също. Изтървахме ли я, народе???? Да, изтървахме я. Горко на всинца ни!

Каквото си постелиш, на това ще легнеш…

Comments are closed.