Коремният хирург проф. Димитър Раденовски не се нуждае от представяне пред съсловието, и, все пак, да наблегнем на най-важното: още като студент-кръжочник е в “Пирогов”; след години става началник на Четвърта хирургия, после – и директор на най-емблематичната спешна болница в България. Родом е от красивия Белоградчик; богатството му е прекрасното семейство с две дъщери и три внучета; приятелите му са безбройни – спечелва ги с благата си усмивка и широката добра душа.
Естет по природа (баща му Радко е художник и дърворезбар, член на Съюза на българските художници), издаде вече няколко книги, дълбоко впечатляващи с многоцветното си скъпо изпълнение и твърди корици, което недвусмислено говори за ценностната му система – за красота, за качество и уважение към читателя. Защо ги е писал, публикувал и давал значителни средства за тях ли? Защото следва съвета на древногръцкия поет и философ Пиндар: “Вехнат и чезнат делата човешки и остава да живее само словото.” Защото мисли за бъдещето. И защото иска да остане незабравим за внуците и колегите си. Наистина, съвсем не се срещат често лекари, които пишат, за да оставят нещо ценно след себе си!
Какво прави проф. Раденовски като един от най-значимите и емблематични директори на “Пирогов”? Въвежда лапароскопската хирургия като лечебно средство в спешната патология и я оборудва с 6 нови лапароскопски апарати “Ескулап”. Разкрива потресаещи корупционни схеми и решително уволнява техните извършители и покровители, въпреки професорските им звания и политическите чадъри. Основно ремонтира инфраструктурата: половината от всичките 51 операционни зали, централната реанимация, клиниките по токсикология, по гнойно-септична хирургия, по хирургия, по травматология, по неврохирургия. Създава нови клиники – по инвазивна кардиология, по гастроентерология, по съдова хирургия, по хирургия на ръката, по оториноларингология, по диализа; нова аптека; шокова зала, поликлиника, административна сграда; подменя всички рентгенови апарати, купува скенер и ядрено-магнитен резонанс. Приходите на болницата от 1,3 млн лв месечно нарастват на 6 млн; заплатите – от средно 300 на 5000 лв.
Ясно е какво ще последва за неуморния новатор; той май е забравил на кои географски ширини живее и работи…
Нека му дадем думата: “Опасно е добре да ти вървят нещата и да си прав… Някои хора, които управляват държавните институции, имат само смукателни възможности, егоизъм, нарцисизъм и необикновена самовлюбеност и безцеремонност. За нещастие, единственото, което те могат да дадат на обществото, е свързано с отделителната система. Спомнете си Институцията, която бе дислоцирана от Моста на Дружбата, като тежка артилерия в здравен министър, без управленски капацитет, без духовно покритие, но пък обрисува себе си като “интелигентна политикана” по една от послушните телевизии. Тази клета женица така и не разбра защо в една болница може да има библиотека, още повече – смехотерапия за детската хирургична клиника.”
Какво повече може да се добави, освен всеизвестния факт за шумното предизвестено уволнение на поредния толкова сполучлив и обичан от колегите си директор? “Нищо ново под слънцето”, както казва древният мъдрец Еклисиаст в Библията.
Нека продължим с цитати от последните страници на тази забележителна книга, защото сам авторът ще ни го каже по-добре:
“През 2017 г. ми бе предложено да менаджирам високотехнологичен ДКЦ в УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. След 70-те ми години с изненада забелязах, че главната тема, която почна да ме занимава, е Самотата. Да я разделим така: властта на самотата и самотата на властта. Започнах също да забелязвам, че постоянно бързам. Бързам да живея, бързам да завърша книгите си и да направя още най-различни неща, защото имам много желания и не една мечта! Съдбата понякога си прави зли шеги в залеза на живота, защото не може да реши общочовешките проблеми като отчуждението, например. Трябва да положим усилия да излезем от електронните мрежи, да възродим историческите ценности от нашата история.”
И – ето споделяне, което звучи като клетва, на която вярваме, защото проф. Раденовски никога не е предавал принципите и приятелите си (а те никак не са малко в днешния враждебен и отчужден свят):
“Готов съм да платя всяка цена, да понеса всяко бреме, да посрещна всяка трудност, да подкрепя всеки приятел, да се противопоставя на всеки враг, за да осигуря оцеляването и преуспяването на българщината, като единствен начин човек да подпечата безсмъртието си. Както казва католическият архиепископ на София Петър Богдан: “Няма да изпълня дълга си към Отечеството докрай, ако не напиша неговата история.”
И вие ли се подписвате под тези парещи думи?
“Белогдарчик – час по история”: една разтърсваща луксозна бутикова монограхия, издадена луксозно, с много илюстрации и в твърди корици – което е библиографична рядкост, но може да бъде сътворено единствено от Българин и Човек с голямо Сърце, което е побрало не само Хирургията като изкуство и професия, но и Семейството и Родината.
В часа по история трябва да има преподаватели като проф. Димитър РАДЕНОВСКИ.
“ДУШАТА НА ТВОРЕЦА” А ето още едно негово луксозно издание, този път – за големия непотворим български художник Сули СЕФЕРОВ, побрало в цветни репродукции най-ценните му картини, приютени в редица европейски галерии.
Истинско удоволствие за окото и душата е да разглеждаш тези шедьоври с богата пъстроцветна палитра, доближаващи се до стила на Реноар. Богато и невероятно съчетание на багри, чувствителност и внушение към Добротата, която съществува не само в приказките. Професоре, приятелю, надарен от Бога с все по-рядко срещащото се Човеколюбие, добронамереност и отзивчивост, да хилядиш!
