Преди 5 години решихме, заедно с поета Атанас Капралов и о. з. ген. Стефан Стефанов, председател на Столичния Съюз на офицерите от запаса, да обявим рождената дата на Дядо Петко Славейков – 17 ноември (р. 1827), за… Дядовден. Не само като своеобразна реплика на Бабинден (защо и дядовците да си нямат свой “съсловен” празник; нима не го заслужават?), а и като своеобразен поклон към живота и творчеството на големия наш възрожденски поет, родолюбец и политик, и същевременно – като уважение към мъжете, достигнали третата възраст и грижещи се за своите сладки внучета.
Искахме, също така, да подсетим нашите достойни сънародници, които – уви, имат най-ниската средна продължителност на живота в целия ЕС, да обръщат повече внимание на здравето си. Така, колкото и да изглежда странно, се опитахме да съчетаем историята с литературата, медицината и семейството. Засега не успяваме. Трудно се изгражда традиция.
Идеята ни за Дядовден не намери своето отражение сред обществените медии, затова не стана известна и не бе припозната от наборите, но ние няма да се откажем да им я препоръчваме Както е казал Дядо Славейков:
“Да не, останеш тъй простак – опитвай се пак!”
