По време на националната карантина улиците са пусти; тук-там преминават забързани хора с маски, прикриващи устата и носа им. Не забелязваш и очите им, защото погледът им е и изплашен и приведен; сякаш чрез него може да се предават вируси. Разминават се, извръщайки глава, за да не доловят диханието на другия, което и без това в този момент е спряно. Страховата психоза е завладяла цялото общество и го е хванала за гърлото; души го като костелива вещица.
Спомних си за случай от студентските години.
Асистентът от една катедра бе с вид на Мачо – висок, строен, с неустоими за колежките. Скоро проучиха, с неприкрито разочарование: бил женен; радвал се на щастливо семейство с две дечица. Кауза пердута за застаряващите моми, на които след година предстоеше плашещо разпределение с много неизвестни в дълбоката провинция; така, макар и с дълбоки въздишки, изгубиха интерес към този индивид.
Продължавах да посещавам кръжока по съдебна медицина.
Докато веднъж не извикаха професор Кънчев да освидетелства пребит мъж, доведен полужив по спешност в хирургията.
Полюбопитствах, отидох и аз.
Ха, нашият красавец…
Едва го познах с огромните хематоми под очите и подутите клепачи над тях, потеклата от ушите кръв (сигурен белег за счупена основа на черепа), цицините по челото. Дишаше с мъка, направо – с плач, защото някои от ребрата му бяха счупени от ритници.
После, от хирурга, разбрахме също, че са му шили и ректума, буквално разцепен “като брюкселско зеле”, както се изрази колегата, от… набутана в него бутилка кока-кола…
Човечецът бил на някакво сборище на хомосексуалисти в подножието на Бунарджика. Някои от палавниците били с марлени или карнавални маски, за да не ги разпознават лесно. Не щеш ли, нашечкият предпочел друг “жребец” пред постоянния си “абонат” за задните му части, който също присъствал там. Пренебрежението отприщило необуздания му гняв…
Тогава разбрах от проф. Кънчев, че изневярата в тези обратни среди се преглъща трудно и често подлежи на “вразумяване” чрез физически мерки… Пак добре, че не го е наръгал с нож, каквито случаи също е имал в богатата си практика със “сакатлъци”, причинени от патологична ревност.
Та – така с маските. Видими – които се слагат се при епидемия. И невидими – пред неразгадаемата душа. Те са далеч по-страшни…
