Упорито се твърди, че Рудолф Хес (1894 – 1987) и Хитлер са осъществявали хомосексуални връзки в килията на затвора Ландсберг, където излежават символичните си, едва няколкомесечни присъди за участието си в Бирения пуч. Това се упоменава в разсекретен от ЦРУ чак след цели 76 години (и защо пък е толкова потаен?) доклад от 1943 г. на антрополога Хенри Фийлд; в 70 страници той човърка техните взаимоотношения и смята, че Фюрера е бисексуален и садо-мазохист (ние убедено добавяме – и копрофаг!).
“Обратното” му влечение било започнало от пребиваването му в мъжки пансион във Виена (1910 – 1913); тогава вероятно е “пипнал” и сифилис от еврейска проститутка (иначе защо ще описва толкова подробно и с неприкрито отвращение тази болест в “Майн Кампф”, все пак, нацистката “Библия” не е медицинска литература?). Именно на Хес диктува Хитлер текста ѝ. Тя излиза от печат през 1925 г., а когато взема властта, е раздавана безплатно на германските младоженци при встъпването им в брак. От 1925 г. вече официално назначава Хес за секретар на партията. На всички публични събрания двамата седят неизменно един до друг; всички ясно забелязват, как “Фройлан Ана” (прозвището на Хес в средите на “меките китки”) гледа шефа си с пламенна преданост в очите. Точно той издига неистовия култ към новия канцлер, изкрещявайки на конгреса на националсоциалистите през 1934 емблематичното изявление: “Партията – това е Хитлер! Германия – това е Хитлер. Хитлер – това е Германия!”; и фанатизираните делегати, станали на крака пред един явно безумен нарцистичен ефрейтор, като пред Божество, бурно аплодират този пагубен лозунг.
Расовите и ансисемитски закони носят подписа на Хес. Чрез тях се забранява на евреите да заемат обществени постове, както и да упражняват професиите на лекар, адвокат и държавен служител. Радетел е на политиката на Лебенсраум (жизнено пространство) за германския народ, за сметка на всички останали (“Германия над всичко!”; немалко държавници и до днес следват подобен принцип за страните си; не познават ли историята?…). Властовата сила на Хес е в официално даденото му звание “Заместник на Фюрера”, несъществуващо никъде другаде по света, но с огромно влияние в новата страховита тоталитарна страна.
Но ето какво внушава Хес в “Правилника”, съдържащ се в личния бележник на всеки войник от Вермахта: “Помни и изпълнявай: 1. Нямаш нерви, сърце и милост – направен си от германско желязо; 2. Бъди безмилостен – убивай все- ки руснак, не спирай, ако пред теб се изправи старец или жена, момче или момиче. Ние ще поставим на колене целия свят. Германецът е абсолютен господар на света.” (“Убивай руснаците…”, призовава и един евреин-нацист (?!?) от една злощастна държава с измислени изкуствено определени граници и лекомислено пришити чужди области.)
Без съмнение, Хес не се е противопоставил ни на ѝота на диктувания му от бъдещия Фюрер текст в “Майн Кампф.” (вероятно – и е добавял от себе си): “Ако искаме да създадем нашата велика германска империя, ние преди всичко трябва да изместим и изтребим славянските народи – русите, поляците, чехите, словаците, българите, украинците, белорусите. Нямаме основания да не направим това… За изпълнението на тази задача аз няма да се поколебая нито за секунда да взема върху съвестта си отговорността за смъртта на два или три милиона немци… Нашата мисия е да подменим другите народи. Германският народ е призован да даде на света нова класа от господари.”
Не виждат ли, двете усамотени хищни гълъбчета, самоубийствената стратегия, която налагат на своите сънародници (а те не мислят ли със собствените си глави, когато четат нези пагубни за самите тях безумия!?) Не знаят ли бъдещите главатари на Германия, че е невъзможно да победиш целия свят? Не са ли проучили горчивия опит на Наполеон?
Хес изкарва някакви пилотски курсове и, най-неочаквано за целия свят (твърди се – и за началника му), на 10 май 1941 г. излетява с “Месершмид” за Англия; над Шотландия горивото му свършва и се приземява с парашут. Така и не става ясно каква е била целта на тази странна авантюра.
Твърди се, че Хитлер изпада в обичайната си бурна ярост, когато научана за нея, но не проронва и дума. Единствен Мартин Борман промърморва пред озадачените журналисти: “Хес се е побъркал”. Това е достатъчно за Фюрера да го постави на овакантеното място на злополучния авиатор.
На процеса в Нюрнберг бившият “Вицефюрер” Хес съвсем не изглежда като невменяем. Съветският прокурор Руденко настоява за смъртна присъда и за него, но накрая се спират върху доживотен затвор. Цели 41 години той търка наровете, докато накрая го намират обесен.
Мартин БОРМАН (1900 – 1945) е мрачен, скучен и отблъскващ землевладелец. Партийната си кариера започва като началник на Кабинета на зам.-фюрера Рудолф Хес (1933 – 1941). Може да се каже, че е финансовият министър на партията: дълги години ръководи нацисткия спомагателен фонд и с пълни шепи раздава пари на властимащите и техните семейства; нека си поживеят нашироко (какво сходство с бъдещите богопомазани хрантутници-активни борци против “фашизЪма”).
Убеден антисемит, Борман подписва Указа от 9 октомври 1942 г., постановяващ “Окончателното решение на еврейския въпрос”, който “не може повече да бъде осъщест- вяван чрез емиграция, а само посредством употреба на безмилостна сила в специализирани лагери на Изток”, т. е. Поголовно физическо изтребление на цял етнос, откровен геноцид (с организирането му е натоварен Адолф Айхман).
Ето и едно от надменните изказвания на Борман: “Славяните ще работят за нас и тъй като нямаме нужда от тях, те може да умират. Плодовитостта на славяните е нежелателна. Колкото до храната, те няма да получават повече от нужното. Ние сме господари, ние сме на първо място!” (Не знае ли, че последните ще станат първи? И дали не звучи, много познато, и днес?
Какво друго са човеконенавистническите цели и действия на Сорос и Шваабе за “Златният милиард”?) Борман има 10 деца от брака си с Герда, която му е пристанала още на 19 години (както и неизброими любовници). Най-голямото е Мартин-Адолф, кръстник му е лично Фюрера; друго е Рудолф (носи името на Хес), Хайнрих (на Химлер); както се вижда, баща им добре умее да се подмазва на началниците си.
След самоубийството на най-високопоставения нацист, заместникът му изчезва безследно. Сега се приема, че убит (или се е самоубил с традиционния цианкалий) на берлинската гара, защото там са виждали трупа му. Многобройната му челяд преживява войната (без най-малкия), отгледани по приюти със сухо мляко от американските врагове…
Полицейският генерал Ернст КАЛТЕНБРУНЕР (1903 – 1946), австрийски нацист, е началник на Имперското управление по безопасността, пръв приятел на Айхман. Близо двуметров исполин, със суров и сприхав характер и жив интерес към жените (има 3 деца от съпругата и 2 – от любовницата си). В Гестапо отговаря за концлагерите. Заменя убития Хайдрих (от юни 1942 г. до разгрома на Третия Райх).
Твърд анситемит. Именно той, съвместно с Хитлер, Химлер, Гьобелс и Хайдрих, на сатанинска среща през декември 1940г., вземат злокобното решение: всички евреи, които не могат да извършват тежка физическа работа, да бъдат унищожени с газ. Недвусмислено заявява: “Процесът на унищожаването трябва да бъде ускорен и концентрацията на евреите в самия Райх и в окупираните страни трябва да бъде ликвидирана колкото е възможно по-скоро.” Това съвсем ясно се разчита – и безжалостно изпълнява! – от всички националисти в окупираните страни като поголовно избиване на евреите в тях, независимо от пола и възрастта.
При посещението на този никога неусмихващ се сатрап в лагера Маутхаузен, угоднически му показват 3 начина за умъртвяване (и моментално ги упражняват върху 15 нещастника): чрез обесване, изстрел в тила и обгазяване. Що за изрод трябва да си, за да наблюдаваш цялата тази мерзост, с наслаждение извършвана от сънародници на Бах, Бетховен, Брамс, Хайне и Гьоте?!?
Калтенбрунер неуспешно планира операция “Дълъг скок” за убийство на Сталин, Чърчил и Рузвелт. Отлично се справя, обаче, с разследването на опита за преврат и атентат върху Хитлер (20 юли 1944), като екзекутира над 5000 германски офицери (вкл. чрез окачване о куки за месо, удушаване с тел от пиано), а други няколко хиляди изпраща по концлагерите. Там въдворява и много от членовете на семействата им (по сталински маниер; та нали доскоро са били съюзници с НКВД?). И, още нещо, този път типично за Дзерджински: на 6 февруари 1945 г. издава Указ до своите полицаи, чрез който им дава право да убиват на място хора по своя преценка, без съдебно решение и контрол.
И този масов палач, както Борман (и подобно плъховете от потъващите кораби), панически напуска бункера, след като Фюрера се гръмва. Изправят го пред съдиите в Нюрнбергския процес. Преди да му надянат примката на въжето, заявява: “Нямах никакви познания за извършените престъпления.” Самата невинност… Що за амнезия?
Да упоменем и фелдмаршал Вилхелм КАЙТЕЛ (1882 – 1946), който в полунощ на 8 май 1945 г. подписва безусловната капитулация на хитлеристка Германия. Малко известно е, че той се противопоставя на намеренията на Хитлер както за нахлуването във Франция, така и за безумния самоубийствен план “Барбароса”, дори на 2 пъти подава оставка, която Фюрера не приема. След това обаче се съгласява с абсолютно всички негови планове, затова му прикачват не съвсем приятния прякор “Кимащото магаре”. Обаче подписва “Заповед за комисарите”, с която дава карт- бланш на Хитлер за расов контрол и неограничен терор в завладените съветски територии. Нарежда да екзекутират на място – а не да пленяват! – свалените френски пилоти от изтребителския полк “Нормандия – Неман”. Това го приравнява с военнопрестъпниците.
“Всичко за Германия!” – са последните думи на фелдмаршала, преди да прехапе език на бесилката. До него се люшва и началникът на Оперативния щаб на Вермахта – ген.-полк. Алфред Йодл (1890 – 1946), главен технически и тактически съветник на Фюрера. И неговият прощален вик е националистичен: “За теб, моя Германия!” И нито сричка на разкаяние за злото, което са ѝ причинили с катастрофалните си деяния.
