Пред затваряне на ЛЗ…
От известно време председателят на БЛС д-р Иван Маджаров с право тръби тревога, че до 5 години половината от ОПЛ няма да ги има и много болници ще трябва да затварят врати поради остър недостиг или липса на персонал.
Това е много стара новина. Без ни най-малко да се самоизтъкваме, ще ви припомним, още преди 35 години първи ударихме камбаната за наближаващия демографски срив чрез монографията ни “Децата, без които не можем”/1988 г., издателство “Народна младеж”. Повтаряме годината: 1988.
Малко след Десети ноември 1989 г. граничните бариери паднаха и “стало безпощадно ясно”, както казва Ал. Блок: че младежите ни ще избягат навън, подгонени от безработицата и мизерията, които ни осигуриха новите прехвалени евроатлантически ценности. Крак обаче повлякоха колегите. Над 85% от новозавършилите мигновено си пъхнаха дипломите в джобовете и се запътиха към Терминал-2; нищо, че почти всичките са се изучили на държавна, т. е. наша сметка.
Нямали били никакви задължения към народа и Отечеството, защото принципите на либералния ЕС са: свободно движение на хора, идеи и услуги.
Но ето ви една идея: преди нашите младежи да се запишат да следват медицина, да подпишат договор с държавата, че ако не работят поне 5 години в нея, ще върнат изразходваните за обучението им средства. Нещо като легитимен доброволен трудов договор, съгласно Конституцията и Кодекса на труда. Пък да видим как разпадащият се ЕС ще ни обвини в нарушаване на човешки права.
Ето ви и друга идея. Да се разкрият десетки нови специализации по най-дефицитните специалности: педиатрия, патоанатомия, инфектология, психиатрия (годишно психиатрите у нас намаляват с 50 души!), обща медицина, спешна медицина; разбира се – на държавна, а не на лична издръжка; и пак – разбира се: с подписване на предварителен трудов договор.
Защото навремето едно кой знае защо назначено за министър недоразумение от Кюстендил почти напълно беше спрял специализациите. На поканата ми за разяснение,, ми заяви в прав текст: “Защо да ги обучавам и да им давам специалност, когато веднага след това ще заминат навън? Да подготвяме специалисти за Германия и Англия ли”. (По принцип беше прав, но – обърнахте ли внимание на авторитарното комплексарско изразяване за себе си в първо лице единствено число?…)
Същевременно болниците продължават да никнат като гъби. И това – при умопомрачителния, гибелен за държавата и нацията ни демографски срив. И при кадровия дефицит, който също се оформя като катастрофален.И тогава – как ще функционират тези модерни болници, с тяхната скъпа апаратура, без необходимите кадри, които да работят с нея? А, както знаем от диктатора, “Кадры решают все”.
