Въпросът наглед е странен. Но никак не е. Защото всеки от нас е имал неприятни пациенти, които са склонни към пререкания, ругатни, обиди, чести жалби; да не говорим за склонност към насилие.
Тогава доверието е взаимно силно подкопано. А когато то липсва, поставянето на диагноза и провеждането на лечение е трудно осъществимо. Единственият изход е раздяла. Да, ама не. НРД дава право на всеки пациент през 6 месеца да се презаписва при друг ОПЛ, но не предвижда той да го отписва от листата си.
Това е несправедлива липса на съответствие и ни поставя в зависимост от него. По времето на министър Ангел Тодоров царуваше циничната максима: “Пациентът винаги има право.” Точно както в “Плод-зеленчук” – “Клиентът винаги има право”.
Имаше ли жалба от пациент срещу лекар, то главният лекар на поликлиниката задължително му налагаше някакво наказание, най-често “строго мъмрене”, без никаква проверка на фактите (тогава не съществуваше нито БЛС, нито Етична комисия), без право на възражение.
Лекарят бе снизен до ролята на слуга (неслучайно социалистическият термин беше “медицинско обслужване”, за съжаление се употребява и до ден днешен); и за дълги години беше натикан в Профсъюз на здравно-хигиенните работници, заедно с теляците и бръснарите.
Затова ЦКПЕ взе решение да предложи на следващия Събор укакони – чрез НРД! – лекарят да има същото право, както пациентът: да може да го отписва от своята пациентска листа и да му отказва преглед и лечение (освен при спешни случаи). Така е и най-справедливо. Правата и свободите трябва да важат и за двете страни.
