Копие: УС на БЛС
Не е изключение родилка да почине непосредствено след раждане вследствие неочаквани усложнения; уви, случва се навсякъде по света. Смъртният случай с родилка в Русе се разследва много внимателно, но не по-малко потресаещо е изявлението на “медицинско лице” (лекар, акушерка, санитарка?), отправено към близките ѝ: “Тя изтегли късата клечка…”
Така ли се съобщава тъжна вест?!? Ще го определя директно: това е свръхпростотия и липса на всякаква човещина. Докога ще обръщаме внимание на колегите как да го правят? Не ги ли учат в медицинските училища на това? Не се ли научиха, нямат ли рефлекс за емпатия (съчувствие, да го наречем по български)? Този внимателен и човешки подход не влиза ли и в задачите на Централната и Регионалните комисии по професионална етика?
Защото е крайно време да изготвим за тях един примерен начин на съобщаване на тъжна вест. Останалото е занаятчийство и няма нищо общо с богоравното лекарско Изкуство. Иначе да не се сърдим, когато ни обвиняват в бездуховност. Което е равностойно на изтегляне на късата клечка в професионализма.
П. П. Доколкото знаем, в САЩ тъжните вести се съобщават на близките от съответните ПР-и. На нас това ни се вижда някак нередно – те не са медици. Истинската емпатия (съчувствие) може да изкаже само лекуващият лекар – директно той, а не да търси помощ (или прикритие!) от сестрата, още по-малко – от журналистка, която е назначена за ПР на болницата. А как да се постъпва в малките болници, където ПР няма назначен? Пак лекарят ще трябва да излезе с открито чело пред опечалените близки и да им даде последното сведение.
