По наша преценка, проф. Православна Гугучкова-Янчулева е, без преувеличение, легендарната емблема на родната офталмология. Още преди половин век първа у нас въвежда витректомията (оперативното лечение на стъкловидното тяло); електрофизиологията на ретината; изваждането на неметални, травматично пронизали окото чужди отломки; имплантирането на вътреочни лещи. Все значими нововъвъдения! И всичко това дотогава е непознато не само в България, а и в целия социалистически лагер!
Родена е в Бургас, в семейство на учителка и финансист. Към медицината я привлича вуйчоѝ – д-р Владимир Владев, зав. отделението по УНГ. Още ученичка, тя го слуша в захлас; присъства и на извършвани от него операции; иска да стане като него, да държи скалпела. Същевременно обожава Шопен, свири на пиано, композира валсове, увлича се по него до такава степен, че майка ѝ скришом отива при учителкатаѝ да я моли… да не я хвали толкова, за да я откаже да учи в Музи- калното училище…
Веднага след дипломирането в София през 1964 г. младата лекарка е разпределена в Берковица. Там научава за конкурс в Александровска болница за асистент в Офталмологичната клиника. Явява се и го спечелва. Започва работа, едновременно с дисертация, при проф. Евгени Живков, но… той забягва в чужбина и името му е низвергнато. Нищо; защитава я при доц. Роза Големинова. Иска да се хабилитира и тя.
Тогавашният заместник на невъзвращенеца Живков кто ръководител на Катедрата я разубеждава: да се откаже, да не се надява на успех – няма как да стане: произхожда от буржоазно семейство; чичоѝ е лежал и в затвора, и в Белене, ерго – “не си от нашите”… Едно време Партията решаваше кой може да бъде голям лекар…
И доцент става, и професор. Специализира във Франция и Швейцария; обучава на своите новаторски методи колеги не само от България, но и от Македония, Албания, Либия. Изобретява първите български вътреочни лещи; с помощта на акад. Ат. Малеев създават цяла лаборатория за тяхното производство, дори ги изнасят в ГДР, СССР, Алжир, Тунис. Ходи да изнася лекции и да оперира показно в много страни; канят я чак в Куба.
Какво още за се каже за тази скромна наша професорка с огромни заслуги за българската офталмология? Че се чувства неимоверно щастлива, когато оперираните пациенти, особено – ако са и деца! – радостно възкликнат, че виждат след скалпелаѝ?
Безпокои я меркантилността в съвременния свят. “Не е лекар този, който мисли само за пари!”
И, също: “Кошмарно е, когато смисълът на медицината станат хонорарите, печалбата. Парите ще дойдат, рано или късно. Но човещината с тях не се купува. Истинската същност на Медицината е успехът в лечението; чувството, че си помогнал някому – това е божествено!”
Организирала е три пъти екипи от американски офталмолози, да оперирао от катаракта по 100 български пациенти напълно безплатно, вкл. с имплантеране на вътреочни лещи. Участвала е и в Международния екип на “Орбис”. Подготвила е 7 аспиранта, защитили дисертации, както и десетки наши и чуждестранни хирургични офталмолози. Религиозна е. Принципътѝ е: стремеж към полезното ново. Девизът: “Честност и творчество!”
Годинитеѝ напреднаха, но с тях не изчезва желанието за нововъведения. И дваматаѝ сина – Стефан и Цончо Янчулеви са професори (първият – по интензивна следоперативна кардиохирургия; вторият – по офталмология, и току я съветват: “Майко, стига толкова; докога ще се ровиш и ще ги търсиш?”
Докога ли? Докато диша и гледа света с добрите си сини очи и може да работи със златните си ръце, които са върнали сватлината на хиляди пациенти!
/Из подготвената за печат книга „Българките в медицината“/
