“Гвардията умира, но не се предава!”, са крилатите думи на един наполеонов маршал, облян в кръв, в отговор на призива на обкръжилите ги вражески войници.
В приветственото си слово пред колегите си, отбелязващи своя професионално-съсловен празник Деня на българския лекар, министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков отбеляза, че вече са малцина останалите живи възстановители на БЛС (и той е един от тях, с два мандата в първите УС) и това прозвуча, лично за мен, много тъжно. Вярно е – намаляваме от година на година, и все по- стремглаво… Панта рей. От някогашните дръзки кипящи от ентусиазъм пионери в младежка и средна възраст (единствено д-р Стоян Ботев бе в старческата), днес са останали шепа хора с побелели коси. Краката не ги държат, както преди. Но посоката е една: успехът на съсловието, който пък е неразривно свързан с щастието на пациентите. Сърцата са рахлпопани, но те не са изменили на тази висша цел.
Колко скъпи хора ни напуснаха: проф. Димитър Радонов, проф. Кирил Миленков, д-р Стоян Лупов от Пазарджик, проф. Милан Миланов, д-р Димитър Игнатов, д-р Стоян Ботев, проф. Петко Касабов от Пловдив, д-р Антон Въжаров от Русе, проф. Димитър Шойлев…
Но Духът им вечно остава да свети в нас и да ни показва Пътя.
