Неотдавна магистър-фармацевти предложиха да имат право да заменят оригинални препарати, предписани в рецептите, с генерични – под предлог, че те са доста по-евтини и с еднаква ефективност.
Предложението е интересно, на фона на все по-задълбочаващата се мизерия на нашия народ. Като имаме предвид, че лекарства приемат предимно възрастните хора, т. е. пенсионерите, с техните ниски доходи (а всеки човек над 65 години има поне 3 хронични заболявания), въпросът с цените на лекарствата (които у нас нерядко са 2-3 пъти по-скъпи от аналозите си в чужбина!), излиза, че повдигнатият проблем никак не е маловажен. Вярно е, че след като изтече 20-годишната патентна защита на дадено оригинално лекарство, то може да бъде произвеждано – като генерично! – от много други фармацевтични фирми, на далеч по-ниски цени и при добро качество, но дали то е подходящо за пациента, това ще реши само лекарят.
Лекарството е вторият – след хляба! – свещен продукт на човешката дейност! Пациентът обаче също е “свещена вещ” (“рес сакра”, както го оприличава Хипократ). А неговото лечение е отговорност единствено на лекаря! “Аптекарят няма право да лекува, лекарят няма право да продава лекарства!” – това гласи едикт на Карл Велики, издаден още преди 700 години!
Навремето, когато започнах да работя като млад лекар, баща ми ме посъветва да уважавам колегите-фармацевти като мои малки братя, защото “те ще те спасят от затвора”, имайки предвид, че ако нещо сгреша дозировката на предписаните лекарства, може да увредя пациента си със съответните последици върху мен, но фармацевтите веднага ще забележат грешката ми и ще спрат лекарството. (Тогава повечето лекарства бяха екстемпорални). “Дозата прави от едно вещество лекарство или отрова”, е казал още древноримският хирург Гален, основател на фармакологията. Аптекарите винаги трябва да се допитват до лекарите, ако искат да подменят някое лекарство с друго. Защото дозата му зависи както от тежестта на заболяването, така и от възрастта, телесното тегло, съпътстващите заболявания, страничните действия, противопоказанията, взаимодействието с други лекарства, ако щете – дори с расата (в САЩ предписват 2-но по-високи дози антибиотици на цветнокожите, за да им действат – просто такъв им е генотипът; по аналогия с алкохолдехидрогеназата в кръвта на жълтата раса и на руснаците, поляците и финландците.)
С цялото ми уважение към труда на братята-фармацевти, който допълва труда на лекаря, ще им припомня, че рецептата започва с Rp (Вземи!), а не “Замени!”, и завършва с “Da. Signa”, (“Дай, Обозначи). Не е работа на аптекарите да подменят предписаните от лекаря лекарства, а само да ги дадат на пациента с ясно и точно обозначение за начина им на употреба. Лекарят обаче трябва да поеме отговорността не само да предпише лечението, а и да знае дали пациентът му има възможност да си го осигури, т. е. закупи.
Не е ли вече необходимо МЗ да излезе със съответната Наредба, която да дава право на лекарите да разрешават на фармацевтите да заменят (разбира се, и при задължителното съгласие на пациентите) предписаните им оригинални лекарства с по-евтините им генерични аналози? Нали всичко трябва да се прави в името на пациентите?
