В освиркването на Владислав Горанов от делегатите на извънредния събор на БЛС на 17 септември (удобно скрити и окуражени в анонимната тълпа), забелязахме отдавна забравените (от времето на възторженото възстановяване на БЛС на 13 януари 1990 г.) прояви на съсловното общество. На витиеватите лъжи на Горанов реагира само един Мунчо от дълбоката провинция – д-р Милен Чолаков, ОПЛ от Шумен и член на УС на БЛС, който без колебание символично метна празна бутилка от минерална вода върху финансовия зам.министър-наглец.
Как така не се намериха още поне 2-3 делегати, които да замерят присмехулника-“държавник” (“зализаното момченце”, както сполучливо го определи проф. Милан Миланов)? Да, лекарите не са шофьори, за да реагират бурно и спонтанно, но доброто възпитание в случая не помага ни най-малко.
Видяхме и колко смелчаци сложиха символичните черни ленти на ръкавите в знак на протест; по-скоро – никъде не видяхме нито един… Прощавайте, но дълбоко се съмняваме, че планираните от 1 ноември почасовите стачки ще “проработят”, да не говорим – за поне 3-дневни. Просто защото, както вече казахме, манталитетът ни е друг – раболепен, апатичен. (“Българинът умира за свобода, но някой трябва да му я поднесе на тепсия”, тъжно казва пред съда Левски.) ОПЛ вече заявиха, че няма да подкрепят протестите на колегите си от болниците. Да, нашето съсловие е дълбоко разединено и неорганизирано. БЛС така и не си намери подобаващото му се (поне по замисъла на възстановителите му през 1989-90 г.) място. Крайно време е той да се преобразува в Камара! Но къде ти сърцати лекари-депутати, които да предложат подобен закон?
За 20 години н т. нар. “демокрация” у нас така и не можа да бъде изградено гражданско общество. А пък съсловно лекарско – никак. Къде са другите европейски страни – къде сме ние… Всеки си е намерил някакво що-годе топличко местенце, някакъв сигурен “генчимек””препитание”), изразът е на Захари Стоянов: кой работи на още 1-2 места (за сметка на здравето си, обаче), кой върти изгодни сделчици с някоя фармацевтична фирма, кой просто гледа пациента в ръцете и джоба, вместо в очите, и най-откровено го изнудва за предварително заплащане, и то не какво да е, а направо умопомрачително. Да, ама това не е медицина! Още по-малко – хуманна, т. е. човеколюбива. Но такава ни я създадоха псевдореформаторите, които продължават да ни поучават.
Друго доказателство за несъстоялото се съсловно общество са “храбрите” анонимчици, които заливат с глупости форума на zdrave.net. Тези, които имат дързостта (или наивитета) да излязат с имената си (проф. Веселин Борисов, д-р Георги Тодоров от Русе, д-р Стойчо Кацаров), биват тутак-си и с радостен вой оплювани от незнайните “войводи” от глутницата. Има ли смисъл да им се отговаря? Все едно да размахваш юмруци в тъмна пустиня срещу незнайно откъде духащи прашни ветрове. Анонимността е гнусно нещо, тя е присъща само на страхливците.
Колеги, сърдете се на себе си за своя нерадостен хал.
