ХХ министър на здравеопазването – проф. Анна-Мария Борисова се оказа печален рекордьор по престой в най-високия кабинет: едва 5 месеца. (Нанев не можа да изкара и 9). Тук не се “броят” колегите им в служебните кабинети на Софиянски и Инджова (съответно Емил Таков и Никола Василев), които предварително си знаеха, че са за 3 месеца.
5 месеца на АМБ – смешни напъни на мишката да роди планина и още по-смешна самовлюбеност, както и безсмъртни изречения, влезли в съкровищницата на медицинските афоризми от типа “Кузма Прутков”: “Усмихвам се, само се усмихвам” (повторено цели 16 пъти пред клетите журналисти, дошли чак в Пловдив специално да разберат намеренията и целите й); “Мене ме обичат всички колеги и пациенти” (айде, бе; нашата информация пък е коренно противоположна); “Приемете ме като спасителната лейди на българското здравеопазване” (а защо не – като Господ?); “Аз влязох с летящ старт; аз летя, летя…”. Е, излитна… Макар и не “с хеликоптерите на Нанев”, както й предсказваше депутатът Михаил Миков…
Колко е жалко, когато сам си повярваш, когато си убеден, че морето ти е до колене, че можеш да постигнеш всичко с небесна лекота, че хората те обичат и уважават, че си най-великият и незаменимият, че едва ли не имаш мисия. Това състояние в психиатрията се нарича “хипертимия”. То е нелечимо. Него го освестява само силният шамар на провала. И на предизвестената оставка.
Това ли са ни професорите?! Това ли са ни водачите?!
Станахме за смях пред цяла България. За кой ли път – било с председатели на съсловната организация (пияници или търговци на мазут), било със здравни министри.
