На 19 ноември БЛС организира в София Общонационален митинг под надслов “Не!” – на експериментите в българското здравеопазване!”
Според различните медии, на площада пред Народното събрание, са присъствали между 200 до 1000 души. Ние смятаме, че те бяха близо до 1000, а това никак не е малко в условията на криза (все пак, нали трябва да се плащат автобуси, да се осигури храна на хората?).
Почнаха с химна. Ние обичаме Майка България, и винаги сме го доказвали! (А обичат ли я управниците?!)
И гълъби летяха (символ на заминалите, заедно с надеждата, в чужбина колеги и медицински сестри), и се пяха и възрожденски, и позабравените, тревожни песни от романтичното митингаджийско седесарско време (“Развод ми дай” – отправена към НЗОК), и “One way ticket” (разбира се, адресирана към Симеон Дянков; наистина, всички българи ще се чувстваме щастливи, когато той най-сетне литне със самолета през океана); пуснаха му и друга песен: “Последен валс”; едва ли ще се трогне, и често-често се скандираше “Оставка!” (ясно – към кого).
“Не щеме ний богатства,
не щеме ний пари,
а искаме свобода,
човешки правдини!” – откъде изровиха сполучливите организатори на митинга тази чудесна, макар и наивна, песен на априлските въстаници, по текст на Стефан Стамболов?
Прав беше д-р Евгений Душков от “Подкрепа”, който тъжно сподели, че никога не е вярвал, че след 21 години хората отново ще се събират по площадите.
Хората искаха да бъдат отменени престъпните делегирани бюджети и регулативни стандарти, да се върне договорното начало (а не МФ, в съдружие с подчинените му МЗ и НЗОК да определят колко, кому и кога да се плаща за свършената работа). Искаха яснота при санкциите. Чудеха се за какво са нужни 2600 чиновници в НЗОК и не може ли отново без нея?
Защо на митинга ги нямаше алчните, тотално комплексирани идеолози-маргинали на непоправимо сбърканата и престъпно провеждана здравна реформа, чиято дълбока цел бе една: да им напълнят джобовете?
Защо нито един от т. нар. народни представители, поне от лекарите, не излезе да изслуша Колегите си; та нали един ден всички ние ще станем пациенти?! Нямаше представители нито от МЗ, нито от НЗОК. Сякаш тези хора там никога не са били, и един ден няма да бъдат отново лекари.
Докога българските лекари, вместо спокойно да си гледат работата, ще бъдат тревожени, унижавани и третирани като престъпници в собствената си държава? Защо – с пълно право – те трябваше да носят плакати от рода на: “Лекувам от моята заплата” и “Лъжат ни”.
Прочее, ще цитираме част от най-тъжната – и страшна! – песен на Васко Кръпката “Аз отлитам”:
“Не ме търсете у дома,
не ме търсете на брега,
няма ме във таз страна:
аз отлитам…”
Присъстваха и достолепни академици от БАН.
Видяхме множество чудесни, достолепни лекари, които трябваше да губят енергия и ценно време, за да митингуват, вместо да лекуват.
Наистина, стигат 21 години безплодни и винаги – дълбоко сгрешени експерименти.
Народ без добро здравеопазване, образование и култура е обречен!
Митингът завърши с последната песен на великите Бийтълс – “Лет ит би”. Нека да бъде…
Да бъде – какво? Живот или смърт? Градеж или разруха?
В това време по улиците поне 5-6 пъти минаха линейки с включени светлини и сирени.
Дали някоя от тях не отиваше да спаси смъртно раненото ни здравеопазване?!
