Случи се така, че трябваше да бъда 3 дни в най-прекрасния край на Майка България – любимите ми Родопи.
Привечер на 17 ноември вече съм пред кабинета на Дора Янкова, кмета на Община – Смолян. Вътре тече работно заседание. Чакам близо 2 часа, но не се отекчавам, защото секретарката Ася е любезна и общителна, както всички родопчани. Влизам при Дора Янкова чак към 19. Посреща ме, както винаги, радушно. Дълго разговаряме за сътрудничеството на Общината с Клуб “Родопско здраве” за планираните за пролетта поредни автентични “Чилови дни” и Родопски здравен Събор, за здравеопазването в този прекрасен, но все по-обедняващ край. Тръгвам за хотела си, а Дора остава да работи. Прозорецът й ще свети поне до 22 ч. Така било всеки ден. (Ще й го признаят ли?…)
Преди дни министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев е връчил на Дора Янкова Приз “Най-зеленият град” за гр. Смолян. Ние пък мислим, че той заслужава още един Приз: за най-слънчевите хора.
На другия ден, след задължителната радушна среща с големия ми приятел Петър Харадинов, секретар на Община – Смолян, посещаваме кв. Устово с д-р Юлия Кисимова, неонатолог, общински съветник и секретар на Клуб “Родопско здраве”.
За пръв път стъпвам тук и не мога да повярвам: площадът е осеян с барелефи на местни възрожденци, немалко от които – свещеници. Никъде другаде в България не съм срещал толкова изразена почит към дедите. Три възрастни жени се спускат към Юлия, радват й се. И… започват да говорят за акушер-гинеколога д-р Тодор Киранов, който не само е живял дълги години тук (показват ми къщата му), но и им е помагал при раждането. Помня го и аз: беше доайенът на кореспондентите на бившия в. “Здравен фронт”; един наистина изключителен мъж, образец на Човек и Лекар; баща на две лекарки – Светла и Маргарита. Той така си и почива, като герой – на работното си място; там, в кабинета му, го слетява третият, вече фатален инфаркт. Отдавна го няма, но – ето, живее в паметта на своите признателни земляци.
Защо не кръстят площада на неговото свято лекарско име?
Меко ноемврийско слънце, пасторална тишина и спокойствие. Никой не бърза, никой не подвиква, никой не ругае. Времето сякаш е спряло. Отвсякъде те обгръща уют, уважение към другия, топлота.
Връщаме се в Смолян. По пътя към Клуба д-р Юлия Кисимова се спира поне пред 3 колички и… целува бебетата вътре, като да им е майка. Да, майка им е – това са все нейни пациенти. И после дълго разговаря с жените, които са ги родили, дава им наставления.
Това е Лекарят!
Завчера е имала нощно дежурство. Някъде към 03 ч “Спешна помощ” е докарала местен човек с хипертонична криза и стенокардни кризи, силно изплашен и обезпокоен: как ли ще го посрещнат лекарите, след като им е нарушил почивката?… Първите й думи към него били: “Спокойно, сега ще ти помогнем, ще се оправиш.” И още преди инжекцията, кръвното му спаднало.
Веднага си спомням за незабравимия акад. Чудомир Начев, Лекар на България и носител на автентичната Награда “Проф. К. Чилов”: той така, само с външния си благ вид и осанка, както и с гальовния си глас и неподправеното човеколюбие, внасяше нужното спокойствие сред своите болни и им снижаваше кръвното дори и без медикаменти.
Вечерта в Клуба на културните дейци е представянето на книгата ми “222 любовни лекарски истории”, организирано от Общината и ръководено от местния писател Светозар Казанджиев. Клубът на културните дейци е препълнен с милите на сърцето ми родопчани. Какво да им кажа, освен че ги обичам? Чувствам се един от тях, макар че съм тракиец. Дано и те да ме приемат в сърцата си. до мен е достолепната Баба Акушерка на Смолян – Росица Динева. Догодина, през април, ще направи 85; по този повод подготвя третата си книга. Петър Харадинов идва да я прегърне като майка: тя го е израждала в с. Соколовци.
Дошъл е и кметът на с. Могилица Митко Чочев. Връчваме му единственото в България звание, с което е удостоено с. Могилица (където има най-много дълголетници и столетници): “Център на българското здраве”.
Сертификат “Родопско здраве” получават фирмите на легендарната производителка на екомлечни продукти в с. Смилян Милкана и на Ефрем Моллов, все по-налагащият се производител и търговец на пчелен мед и медни продукти, както и туристическата Къща “Чочев”.
Д-р Юлия Кисимова стои при нас не повече от 20-тина минути и тръгва – отново към болницата, към поредното си нощно дежурство…
Спя в превъзходния хотел “Кипарис-алфа”. Великолепни условия и в него, и в ресторанта му. Навсякъде – усмихнати слънчеви момчета и момичета. Гостът за тях е всичко.
На следващия ден тръгвам за Кърджали.
Тук, заедно с директорката на РИОКОЗ и РЦЗ доц. Жени Стайкова и с Община – Кърджали организираме за пръв път в България пилотен проект “Ден на здравната култура”. Мястото е Гимназията за изучаване на чужди езици “Хр. Ботев”. Над 200 дечица чинно ни изчакват и изслушват, без да помръднат, лекцията ни на база на монографията “Здравна Азбука”, сертифицирана от МОН за учебно помагало за здравна и сексуална култура. Подпомага ни психоложката Златка ЛАПАНОВА. В тази гимназия функционира и уникалният за България Клуб “Младите хора – здраве, секс, наркотици”. Още нещо, уникално за страната ни: в гимназията е въведен и методът “Връстници обучават връстници”. Подготвили са се, прочели са помагалото задълбочено, знаят всичко. Задават всякакви въпроси, дори и от теологично естество. Почти тържествено заявяват, че никога няма да пушат и да употребяват наркотици! Е, малък ефект ли е от една кратка лекция и от въздействието на една тънка книжка?!
Все съм изнасял лекции по училищата в България, но за пръв път виждам толкова любознателни, умни, одухотворени, красиви и интелигентни деца. Хвала и дълбок поклон на техните родители и учители! Боже, дано да останат тук, в нашата изстрадала България! Тя така има нужда от умни и чисти хора. Благодаря ви, дечица!
Доц. Жени Стайкова е новото ярко и като че ли най-впечатляващо явление в българското обществено здравеопазване. Родена в София, ту е завършила Санкт-Петербургската медицинска академия “Иля Мечников”, магистър по здравен мениджмънт, ръководител на няколко здравни проекта за промоция на здраве и профилактика, член е на Световната организация по епидемиология на околната среда и на Съюза на учените в България. Има над 30 публикации в областта “Околна среда – здраве”. Учредява Обществената коалиция за здраве в Кърджали, чийто председател неизменно е кметът на града (в момента – инж. Хасан Азис).
Именно неуморната доц. Стайкова възстановява уникалния за България Дом на здравето, построен преди 35 години от незабравимия директор на тогавашната ХЕИ д-р Мильо Милев, строител и на всички други нейни сгради и залесител на двора, уви, вече покойник. Домът, наричан тогава “за здравна просвета”, е открит от тогавашния министър акад. Радой Попиванов. Задълго занемарен от “демократите”, днес този Дом на здравето, с емблематичната му “Стъклена жена” (светещ анатомичен макет), внесена още тогава от д-р Милев, е напълно обновен и модернизиран; тук още се пази споменът за него и дългогодишния зав. отдел “Здравна просвета” д-р Борислав Пенев. В модернизираната му конферентна зала (за 100 души, с озвучителна техника) постоянно се провеждат конференции, кръгли маси, викторини, организират се и концерти. Само за тази, още неизтекла година, Домът на здравето е посетен от над 1500 граждани, предимно ученици, които получават тук знания как да опазват здравето си. Независимо как е наричана, здравната промоция (просвета, култура) е най-евтиното профилактично средство, но досега никой от здравните ни ръководители не му е обърнал нужното внимание! Никъде другаде в страната (може би – още само във Варна и донякъде в София) още не сме забелязали толкова ефективно, последователно и всеотдайно провеждана здравна промоция сред населението и най-вече – сред децата.
С доц. Жена Стайкова говорим общ език. Много е градивна, добронамерена и иновативна. Само за минути се разбираме, че напролет, през м. април, ако е казал Господ, в Кърджали ще организираме Втората Национална среща по обществено здраве “Проф. Тошко Петров”, създадена от нас, организирана и проведена от Национален алианс “Живот за България”, СУБ, Столичната РИОКОЗ и в. “Български лекар” в София през м. септември т. г., заради която доц. Стайкова – единствена от директорите на РИОКОЗ в страната! – специално пристигна от Кърджали и взе участие в нея.
Каквото и да се започне с доц. Жени Стайкова, то непременно стига до успешен и ползотворен за хората край, затова ние й вярваме напълно и, без съмнение, ще работим заедно; дай, Боже, да е задълго.
Остава само час до автобуса, но главният експерт Мариана Тончева ме води при друга местна легенда – отец Боян Саръев. Посещаваме го в построения от него манастирски комплекс “Св. Йоан Предтеча”. Този скромен светъл човек и доказан патриот заради нас прекъсва обяда си и дава своята благословия за бъдещото общо здравно начинание. Преди да си излезем, с Мариана отпиваме вода от свещеното аязмо и си напръскваме очите с нея. Чувствам озарение – дали е от благодатното място, дали е от срещите ми с доц. Стайкова, отец Саръев и тези златни кърджалийски дечица – не знам, важното е, че то задълго ще осветлява душата ми.
А на Душата не може да не се вярва.
Господи, как не ми се връща в мъгливата враждебна София!
Там, в българската столица, пристигам късно вечерта. Току под носа ми тръгват 2 трамвая; първият замалко да ме прегази. Напразно им махам; ватманите се правят, че не ме забелязват, за тях съм само някакъв презряна пътнико-единица. След дълго чакане в мъглата, най-после изниква друг разскърцан трамвай. Вътре дебнат цели 3 контролъорки. Питам ги: “Нередовен пътник се глобява. А нередовен транспорт?”
Получавам дежурния презрително-снизходителен поглед. Я, виж ти, някаква си пътнико-единица се е разфилософствала.
Защо, защо не останах при вас, братя и сестри родопчани?!
Чакайте ме. Скоро ще дойда при вас, в пламтящата от слънце, зеленина и несрещана никъде другаде Любов между хората Родопа планина. Обичам ви!