“Много ти се радвам!”
Св. ап. Павел, основателят на християнската църква, ни е посъветвал: “Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете. Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. Въздържайте се от всякакво зло.” (Послание до солуняни). И още: “Щом нямам любов, нищо не съм. Вяра, надежда, любов, но по-голяма е любовта.” (Послание до коринтияни).
Нима акад. Чудомир Начев не беше живото превъплъщение на тези съвети на св. ап. Павел? Защо идвахме толкова масово на неговите традиционни стотици съботни симпозиуми, които след неговата кончина нарекохме на неговото име? Защото той ни озаряваше с любов. Защото посрещаше всеки от нас, независимо дали е професор или студент, с неизменното си сърдечно, само негово: “Много ти се радвам!”…
“Талантливият човек е неприятен”, казваше Атанас Далчев. Защото е различен, изпъква, откроява се от сивата безлична маса. Чудото се открояваше над всички нас. Той беше несъмнено най-обаятелният оратор сред лекарите, най-задълбоченият, най-увличащият. Само с появата му в коридора на Вътрешната клиника в УМБАЛ “Св. Анна” – и хипертониците понижаваха кръвното си. Но той нямаше врагове, никой не му завиждаше, нито го мразеше. Защото беше човечен. Защото беше Лекар. Защото следваше и напълно изпълни на дело девиза на средновековните лекари, чиято емблема беше запалена, пръскаща зрак, но затова и смаляваща се свещ: “Светейки на другите, изгарям.” И той изгоря толкова рано – защото светеше на всички нас, на цяла България!
В миналото знаковата, емблематичната фигура на българския народ е бил дядо Вазов. Пред неговия балкон – а не пред двореца или Народното събрание – спонтанно се е събрала цяла София, когато е станало известно подписването на загробващия държавицата ни Ньойски договор. И заедно са ридали за майка България.
Подобен стожер на българската медицинска общественост беше Чудото. В неговия апартамент, отрупан с книги, както и на неговите симпозиуми се събираше мало и голямо, и обсъждахме здравната политика. Той беше своего рода нашият здравен омбудсман, нашето Упование.
Предлагам: да предложим на БАН да наименова този салон на неговото име. Тези симпозиуми да се превърнат в своего рода колективен здравен омбудсман и на тях не само да се четат лекции, но и да се предлагат и съответно приемат предложения до НС, МЗ или БЛС за националната здравна политика. И още: в кулоарите да се предлагат или раздават новоизлезли монографии и други издания.
“Плачи над умрял, защото светлината е изчезнала за него.” (Книга на Иисуса, син Сирахов). Не, светлината не е изчезнала от нас заедно с Чудото, защото споменът за него ще ни озарява вовеки веков. Бог да го прости!
По предложение на актрисата Маргарита Сомлева, подкрепено от БАН и в. “Български лекар”, на 26 февруари, събота, от 10,30 ч в Големия силон на БАН бе отбелязана 75-годишнината от рождението на видния български лекар акад. Чудомир Начев.
Винаги ще те помним, Чудо!
