Единствено печално известният експредседател-търговец на мазут от с. Козарка си позволяваше да се гаври с религиозните ни чувства (доколкото ги имаме) и свикваше Събори на Лазаровден и Цветница, в навечерието на най-светлия християнски празник, но той, все пак, не споделя нашата вяра, затова му е простено (а и по начало нищите духом са блажени, както се казва в Евангелието на Матей). А вие християни ли сте?!
Така ли не си задавате въпроса: защо колегите отказват да плащат членския си внос, въпреки задължителното си (и противоконституционно, вие много добре го знаете), фактически насилствено членуване в монополната казионна организация, която отдавна се опразни от замисленото от възстановителите си съдържание и се превърна само в средство за лично облагодетелстване и трамплин за политическа и служебна кариера. Не смятате ли, че свещената в миналото абревиатура “БЛС” вече стана мръсна дума?
Впрочем, знаете ли колко от председателите на РЛК членуват в директорски бордове към болници, чийто принципал е МЗ? Това не е ли своего рода “нежна корупция”?
И за какво се изразходва, все пак, този принудително събиран членски внос – подпомагано ли е лечението на някой болен колега, изпращан ли е някой на конгрес за повишаване на квалификацията? Наистина, кажете на мен и читателите ми – но разбито, по пера – за какво се изразходва свещеният членски внос? И колко пъти трябва да ви задавам този въпрос?! Именно защото не получих отговор на него (зададен към председателя на СЛК), напуснах БЛС, в чието възстановяване на времето с такава любов участвах (аз съм един от 4-мата, които през 1988 г. подписахме декларация за възстановяване на БЛС; останалите са д-р Любен Астинов, тогава служител в МЗ, заради което беше преждевременно пенсиониран, и вече покойните професори Любен Стоянов и инициаторът ни, незабравимият Димитър Радонов; надявам се че поне ще почетете паметта му с 1-минутно мълчание преди откриването на предстоящия, по моему – грешен Събор.)
Моля се на всеблагия Бог да ни прости греховете!
Молете Му се – за себе си и за съсловието, което ви е избрало – и вие.
4 април 2011 г.
