Един от безспорно най-опитните (и най-успешните) болнични мениджъри д-р Димитър Димитров, дм, издаде втората си книга.
Да пишеш и издаваш трудове на подобна тематика, и то – в условията на хронифицирана и все по-задълбочаваща се финансова и морална криза, се изискват отговорност и високо самочувствие. Но те са оправдани, когато са подплатени с доказана дългогодишна впечатляваща дейност.
Рецензент на труда е проф. Веселин Борисов, което несъмнено е гаранция за стойността му.
В отделни глави обосновяно са разгледани необходимостта от стратегически мениджмънт и факторите и оценката на организационната промяна. Описани са проблемите на клиничния мениджмънт, общественият дебат като фактор и критерий за здравната реформа, рискът в нейните условия, необходимостта от стратегическата й оценка, преоценката на приоритетите в досегашните национални здравни стратегии (върху които, впрочем, безуспешно се упражняваха досега поне 5 здравни министри…)
Напълно споделяме притесненията на автора относно подмяната на функцията на леглата за активно лечение в легла за долекуване и продължително лечение – при липсата на достатъчно лечебни заведения за здравни грижи след приключването на острата фаза на заболяването. (Тази язва на порочната т. нар. “здравна реформа” се дължи на заложените мини в извънболничната помощ, които предвиждахме от самото начало на необмислените и прибързани “промени” и които започнаха да избухват със страшна поразяваща сила.)
Напълно споделяме и тревогата на автора относно дехуманизацията в най-благородната професия, изместването на вниманието на специалиста от личните към общите потребности. “Професионалното и човешко отношение на медицинския персонал се замени със строго служебно, подчиняващо се предимно на утвърдените правила”, отбелязва той. Позволяваме си да се усъмним в последната част от тази негова мисъл: а дали и тези правила – диагностично-лечебните алгоритми (където съществуват), протоколите за добра медицинска практика и пр. се спазват от един дехуманизиран и нематовиран персонал?
Авторът набляга върху “добрите” и “лошите” консултации: те са добри, когато лекарят създава у пациента си чувство на доверие и сигурност, отпуска го, кара го да се чувства свободно, отнася се към него приятелски и равноправно, със заинтересованост и съчувствие; лоши са, ако е породил у пациента си страх, отнесъл се е към него с отчужденост, високомерие, незаинтересованост, колебливост или демонстрирано превъзходство. (Ще допълним: и ако се е отнесъл към него като към крачеща едра банкнота, а не като към страдащо човешко същество, което неистово се нуждае от помощ и състрадание.) Изобщо, проблемът с “психокомфорта” (един чудесен израз на автора) в болниците като че ли става водещ и много по-тежък от финансовия недостиг.
Тревога у автора (както и у всички нас) несъмнено предизвиква и прекалената автономност и водещия пазарен механизъм в извънболничната и болничната помощ, връзките между които безспорно бяха раздробени и нарушени от псевдореформаторите. Нещо повече, въведените правила за финансиране на извършените дейности не бяха финансово осигурени (а между някои от тях възникнаха необосновани огромни разлики!). Монополното състояние на НЗОК се оказа благоприятно за нея, но не и за системата. Така и не бяха въведени правилата за добра медицинска практика. Понижиха се мотивацията и качеството на лекарските дейности и се поощриха условията за корупция. Заниженият контрол също определено допринесе за фиктивно отчетената раздута дейност и на практика обезпечи недостоверна информация за обема и структурата й.
Авторът правилно подчертава, че дестабилизираната здравна организация създаде условия за свръххоспитализация, комерсиализация и дехуманизация, доведе и до взаимно дистанциране и дори конфликти между различните категории здравни специалисти. Така и не се осигури единна и надеждна информационна база, особено в сектора на задължителното здравно осигуряване и публичното законово отчитане на разходите за лекарства.
Допълнение. Във връзка с великолепните му трудове по здравен мениджмънт, в които щедро и колегиално разкрива богатия си опит на управленец, както и с дългогодишната му успешна ръководна здравна дейност, д-р Димитър Димитров ще бъде номиниран от Нац. Алианс “Живот за България” и в. “Български лекар” пред МЗ и СУБ за бъдещия носител на Наградата “Проф. Тошко Петров”, която се присъжда за доказан принос в общественото здраве, висок професионализъм, медицинска етика и морал. Проектираме това да стане на III Среща по обществено здраве “Проф. Тошко Петров”, която, ако е казал добрият Господ, ще проведем на 4-5 ноември в Смолян.
