Очакваше се! Как иначе да реагират столичните лекари, след като председателят на тяхната съсловна организация не им дава стриктен отчет за изразходването на задължително събирания им членски внос . освен като го бойкотират?!
На колко болни колеги той е закупил лекарства?!
Колко млади колеги е пратил на научни конгреси?
Кого е защитил?
Какви изявления е направил? Колко интервюта е дал?
Каква заплата взема вече 12 години (6 като секретар и вече над 6 като председател), при това – без да я е обсъждал и без да е получил съгласие от висшия съсловен орган – Общото събрание?
И сега плаче за изпуснатия членски внос. И ще им го вземе накуп, със стара дата, като им натресе допълнително и още 50 лв “встъпителна вноска”, прокарана от него още когато беше секретар на СЛК.
И сега сигурно последен от всички в страната ще свика и проведе Отчетно-изборно Общо събрание – вероятно чак преди Коледа. Ами да – нали още няколко месеца ще трябва да взема тлъстата си заплата, срещу която не е свършил нищо полезно за столичните лекари. И ще си отиде сподирен от тяхното презрение и затрупан от мигновената им забрава.
Когато си чиновник, не можеш да искаш да те уважават.
Но и самите колеги, които досега чинно са си плащали членския внос, са си виновни. Защо нито веднъж не зададоха на г-н Председателя си горните въпроси, а като овчици му се оставиха да ги стриже?
Какво – обидихте ли се на сравнението? А как иначе да ви накараме да мислите и действате?
Или, ще кажете: това е невъзможно начинание… Заспалите дълбок сън никой не може да събуди.
Е, ами тогава – плащайте си членския внос.
“Не сме народ, не сме народ…”, тихо проплакваше дядо Петко Славейков. Останалото го знаете, смирени плащачи. Лека ви нощ!
