“Няма подобрение в здравните услуги, напротив – има влошаване, и това е общото мнение на всички членове на Сдружението. Реформа просто няма. Тя влоши достъпа на хората до медицинските услуги и нищо повече.
Въпросът с общинските болници и общинското здравеопазване остава открит и следва местни власти ще имат много работа в тази насока.”
Гинка Чавдарова, председател на Сдружението на общините в Република България
“Както в Германия произвеждат автомобили, така и ние можем да произвеждаме качествени медицински кадри и да ги изнасяме. Хубаво е, че Европа се отваря за нашите медици. Ако им трябват 10 000 лекари, ние можем да произведем 20 000.”
Бойко Борисов, Премиер
в. “Труд”/13 юли
“Недостатъците на ДСГ не са в чисто медицински аспект. Проблемът е в необходимия финансов ресурс, който винаги е допълнителен и системата трябва да го отпусне. Обикновено той е между 30 и 50% през първата година. Другият важен момент е, че методът на ДСГ изисква обучение и обществена подкрепа. Лошият вариант е да смесим системите (ДСГ и КП) и около 2 години да не бъде нито едната, нито другата.
Има ли рискове? Те са два. Лекарите да реагират отрицателно – като на промяна, която е в техен ущърб. Защото чрез информационната система от компютъра може да се контролира как лекарят поставя диагноза, как лекува, за колко време, дали е ефективно… Вторият риск е липсата на финансов ресурс. Аз не виждам откъде МЗ ще вземе средствата. Защото и в момента няма никакви пари…”
Проф. ген. Стоян Тонев,
Началник на ВМА, сп. Health.bg
“Животът ни е спрял на опасна точка, няма интрига, няма подем, няма очакване. И всички стоят стъписани, обезволени, полуумрели. Само отрицателното в живота е събудено – мракобесническото и хулиганското.
Народът е зле, страшно зле е – и там е причината на това мъртвило.
Колко е мъчно да бъдеш честен в едно общество, където мизерията потиска народа, а злите, алчните, жестоките и тъпите почват да стават властелини в живота!
Тогава защо се чудим, че духовният ни живот замира? Добрите воли са омаломощени, защото няма обществено мнение, които да сочи и съди, което да дели добро от зло, което да служи за опора и защита на глас, който би дръзнал да изкрещи истината.
Щастие е самият живот и него трябва да обикнем и да му служим с честни средства, за да се почувстваме човеци.
Любов към труда, любов към истината, любов към народа!”
Проф. Асен Златаров,
в. “Литературен глас”, бр. 174/1932 г.
