В Ямбол са работили немалко хирурзи, чиито имена винаги ще се помнят: д-р Петко Момчилов (оклеветен и убит след скалъпен процес), легендарният и обаятелен д-р Иван Руменов, приемникът му доц. Николай Недков – който, за радост, продължава неуморно да работи, макар и в пенсионна възраст.
Името на д-р Васил Ковачев обаче преживе бе митологизирано в Ямбол – той беше нашият местен Хипократ, всеотдайният, неуморимият Лекар, на когото не можеше да се опре нито една болест. Десетки болни от града и близки и далечни села всекидневно се допитваха до него за болести от всякакво естество и, най-важното – му вярваха сляпо. Той беше – не преувеличавам! – емблема на ямболската хирургия и медицина, боготворен от хората и уважаван от всички колеги, без изключение.
Бил съм свидетел как работеше неуморно и всеотдайно; нещо повече – идваше в късния следобед и посреднощ да наблюдава оперираните от него през деня болни и отказваше да му се пише извънреден труд. Неведнъж той е давал и от собствената си кръв, и то по време на извършвана от него операция. Беше брилянтен хирург, но преди всичко беше Човек: състрадателен, милосърден, самоотвержен. Още се помни внушителното му, дотогава невиждано в Ямбол погребение през м. декември 1975 г., на което се стече целият окръг.
Той живя само 55 години (1920-1975), колкото един пробляснал миг – но какъв пълноценен, възхитителен Живот!!
Нека тази плоча всеки ден да вдъхновява ямболските хирурзи, а и всички лекари в болницата, да следват примера на д-р Васил Ковачев и да помнят светлото му име!
Нека те да обичат и да спасяват страдащите хора като него!
Нека вечно неспокойният му Дух да ги благославя и да ги закриля Отгоре, от Небесата и да направлява десниците им със скалпела-спасител!
Нека в този Хирургичен блок, който от днес носи свещеното за нас, ямболлии, име на д-р Васил Ковачев, болката и смъртта да бъдат прогонвани и тук винаги да побеждава Животът!
Д-р Васил Ковачев се завърна в родния си Ямбол за вечни времена и остана тук, на тази табела, за да свети на него и лечителите му во веки веков!
Да бъде вечна паметта на д-р Васил Ковачев!
