Доживяхме да видим и това: лекар да се гаври с упоен пациент…
Скандалните видеозаписи от УМБАЛ “Св. Иван Рилски” (напълно подкрепяме изпълнителния й директор д-р Дечо ДЕЧЕВ!), излъчени по БНТ разтърсиха цяла България. Стана напълно ясно, че той е бил прав да монтира видеокамери – впрочем, практика в целия ЕС, където след операцията предоставят записа на пациента, да види и прецени, доколкото може, какво му е правено. Цели 2 часа упоеният пациент е лежал без никаква интервенция на операционната маса, а в това време неврохирурзите, на които е заплатил за работа, са преглеждали на частно в кабинетите си… (Излишно е да се убеждаваме колко е вредно за човешкия мозък е една упойка да продължава по-дълго време!). “Върхът на сладоледа” е суперпросташката “закачка” на млад лекар (лекар?!?), който “опипва” с отпуснатата безчувствена ръка на упоения пациент задните части на нищо неподозираща операционна сестра.
Какво е това, освен гавра с пациента, а също – и със самата нея?
Та ако това се случи в някоя от наистина цивилизованите страни на ЕС, да не говорим за САЩ и Канада, такъв “лекар” непременно ще изхвърчи от Клиниката, а може би – и от професията. Да не говорим за жестоките – и заслужени! – санкции, което би отнесъл операторът, оставил без никакво внимание упоения си пациент и отишъл в амбулаторията да преглежда за няколко банкноти. Сякаш пациентите няма да го чакат.
Много интересно: защо не реагират по случая Етичните комисии на СЛК и БЛС? Или пак ще си замълчат. “Какво толкова е станало? Една невинна шегичка! Проклети да са журналистите!”, запищяха вечно мрънкащите анонимчици-комплексари от форума на здраве.нет. Как ли биха реагирали, ако ставаше въпрос за техен близък или пък за самите тях?
А нима тази гавра не е обидна и за самата медицинска сестра? Защо не реагира Асоциацията на специалистите по здравни грижи?
Да, ние сме израсли и работили в тоталитарните времена, когато на пациента не се даваше почти никакво обяснение, не му се разрешаваше и да задава въпроси: защо и как го лекуват, няма ли алтернативни подходи, какви странични действия могат да настъпят и пр. На пациента се внушаваше, че той е като останалите граждани – без никакви права, и трябва само безпрекословно и без съмнения и колебания в правотата на лекаря да изпълнява нарежданията и предписанията му. Достойнството на пациента беше последното, за което се сещахме и грижехме: той е пациент, т. е. “пасивен”, “послушен”; какво ще се церемоним да му разясняваме и да го убеждаваме. Този стил на високомерие и заповедно отношение към пациента бе огледален образ на режима: правиш каквото си искаш с гражданина, особено – с подчинения, и не си длъжен да му разясняваш каквото и да е било. “Молчать, не разсуждать!”. “Аз знам, че ти си права, когато съгрешиш дори…”
Живеем в съвсем други времена, наричани демократични. Днес всеки човек има право да пита за всичко и да получава честен отговор, още повече – ако е пациент или неговите близки. Защото е “свещена вещ”, защото е Човек. “Човек, това звучи гордо!” – защо се отказахме от това определение на великия Горки? Само защото го смятаме за пролетарски писател? “Всеки Човек трябва да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!”, гласят постулатите, приети от 3-тата Национална Среща по обществено здраве “Проф. Тошко Петров”, проведена неотдавна в Смолян. Кой да ги чете, още по-малко – въвежда в практиката…
Нека, вместо да се сърдим на журналистите, да огледаме първо себе си и да се стегнем, за да не им даваме никакви поводи за заклеймяващи ни репортажи. Защото както в случая с просташката “закачка-шегичка” в неврохирургията, така и с интимните “прегледи” на престарелия пернишки невролог-мераклия, укорите падат върху цялото съсловие. А нали неговият патрон е най-великият наш светец, небесният покровител на народа ни?
Нека надникнем в Евангелието на Лука:
“И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.” (7: 31);
“И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” (6: 36).
И, още: “Лекарю, излекувай се сам… ” (4: 23).
