“Милосърдното лечение”

На вниманието на Министър д-р Стефан Константинов

Уважаеми г-н Министър,

Навярно сте получили следното писмо, изпратено до Вас от Кмета на Община Сопот Веселин Личев, с копие до в. “Български лекар”, а именно:

“Уважаеми г-н Министър,

Даваме Ви необходимата информация, която Вие изискахте при неотдавна проведения ни разговор- става въпрос за създаване на законодателна възможност за провеждане на “състрадателно лечение” с лицензирани, неразрешени от ИАЛ лекарствени продукти за пациенти без алтернатива по утвърдените методи. Тези продукти са доказали своята възможност за приложение и ползи именно при подобни пациенти.

Практики на “състрадателно лечение” има в доста страни както от ЕС, така и извън него.

Страни в Европа, които са се възползвали от Директива 2001/83, чл. 5, ал. 1 са Великобритания, Швейцария, Германия, Австрия, Ирландия, Франция, а извън нея – САЩ, Израел, Китай, Мексико, Парагвай и др.”

Уважаеми г-н Министър,

Известно Ви е, че въпросният чл. 5, ал. 1 от Директива 2001/83/ЕС гласи:

“Съгласно действащото законодателство и за да отговори на специални потребности, дадена държава-членка може да изключи от приложното поле на разпоредбите на настоящата директива лекарствените продукти, доставени за изпълнение на/по добросъвестна и незаявена поръчка, изработени съгласно спецификации на правоспособен лекар и предназначени за индивидуални пациенти на тяхна пряка лична отговорност.”

Как да бъде разтълкуван този не особено ясен за неюристите правен текст?

Дадена държава-членка на ЕС може със свой текст в съответния закон (у нас – ЗЛПХМ) да позволи на правоспособните лекари да предписват лекарствен препарат, който не е разрешен по общия ред. Такива препарати трябва да са разработени съгласно спецификации, посочени от самия лекар и да се предписват на индивидуални пациенти, ако те поемат пряка лична отговорност за това лечение. Тези препарати може да бъдат съставени или изработени от самия лекар или от независима лаборатория (завод), на които той разчита. Единственият критерий тук е правоспособният лекар да използва препарата за лечението на индивидуален пациент. Такива препарати не могат да се разпространяват “на едро” или “на дребно”, защото не са разрешени по общия ред, т. е. нито пациентите, нито лекар или лечебно заведение могат да ги закупят непосредствено от производителя им, с изключение на предписалия ги правоспособен лекар (разбира се, след получено писмено информирано съгласие и съгласно своята професионална и човешка съвест).

Действително, в нашето законодателство подобна възможност е предвидена. В ЗЛПХМ съществува чл. 9, съгласно чиято алинея 1 гласи: “лечение на конкретен пациент може да се прилага с лекарствен продукт, който не е разрешен по реда на глава трета, по специална поръчка на лечебно заведение за болнична помощ”, но – обърнете внимание! – “при условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването”.

Тук обаче не се упоменава колко време след направената заявка министърът ще издаде тази наредба, и по начало длъжен ли е да го направи? Малко ли са му останалите задължения и проблеми, та ще трябва да се нагърбва и с лечението на непознати нему тежко болни хора?

Едно допълнение в закона по смисъла на Директива 2001/83/ЕС ще освободи здравния министър от отговорност.

Далеч сме от мисълта да разчитаме на някаква чудодейна панацея, изникнала незнайно откъде и как. Да, винаги съществува вероятност да се появят недобросъвестни търгаши с медицински дипломи; но нима тъмни хора не съществуват навсякъде; а и заради тях си ги има и функционират съответните органи – Медицински Одит, Прокуратура и Съд.

Но Лекарят няма право да отпуска ръце и да се примирява със Смъртта! Той трябва да уважава Живота и да обича Пациента!

И никой няма право да му отнема Вярата и Надеждата!

Защото всеки Човек трябва да има правото да боледува и оздравява, да страда и умира с Достойнство!

Tags: , ,

Comments are closed.