“Финансовата и административна политика в здравеопазването през последните 20 години доведе до пълна демотивация работещите в него да изпълняват задълженията си. Пълно демотивиране, отказ от продължаване на обучението, от поддържане на професионална квалификация, от качествена работа или работа изобщо – това цари на всички нива. Един лекар трудно се обучава и работи спокойно, методично и безотказно през целия си живот, с максимална степен на отговорност. Това не става без желание и удовлетворение. Всички надежди за нормализиране живота на българските лекари са системно смазвани и това е фатално за системата и пациентите. Това е необратим процес! Нужни са поне 25-30 години, за да се изгради отново онази прослойка в различните поколения лекари, които са достатъчно опитни, за да може да бъдат обучавани. Здравеопазването е съсипано и криминализирано. Медиите обезличиха и превърнаха лекарите и особено хирурзите в едни от най-нежеланите професии.
Заплатите на болшинството от лекарите продължават да бъдат унизителни.”
“Да бъдеш лекар означава много повече от това да предписваш лекарства или да кърпиш разкъсана плът и разстроено съзнание. Да бъдеш лекар означава да си посредник между човека и Бога.”
Феликс Мартин-Ибанез/1968
Коментар. Не може да бъде казано по-добре!
“Превърнали сме лекарите в Богове и превъзнасяме тяхната божественост, като им предоставяме телата и душите си, без да им отдаваме обаче земните блага. А лекарите са най-уязвимите човешки същества. Те са ранени лечители. Всяка година 7 курса медици в САЩ се отдават на алкохолизъм, наркомания и самоубийства-“
“Да, рецептата за добрия лекар е знания, умения и добро отношение. Ама как да си добър лекар у нас, като нямаш време и средства да се обучаваш? Как да си добър, като гледат на теб като на социален работник, носач на тежко болни или просто като на източник на направления или достъп до ЛЗ? Как да си добър, като те ругаят и злоупотребяват с теб, че понякога и посягат да те ударят – и защо не, след като е безнаказано? Как да си добър, като работиш без почивка на по 2-3 места, за да издържаш семейството си? Когато пациентите ни отидат в магазин или сервиз, не се замислят и си плащат колкото им поискат, а като отидат на лекар, все още смятат, че държавата го храни и здравеопазването е безплатно. 20 години пациентите ни не разбраха, че държавата (при всички досегашни власти, независимо от обявявания им политически цвят!) абдикира от здравеопазването и че безплатен преглед и лечение вече няма. На какво основание се обсъжда Законът за правата на пациентите, без да се приеме инкриминиране на физическото посегателство срещу медици? Никой ли още в тази държава още не е разбрал, че обществото ни е застрашено да остане без лекари, докато ни пренебрегват, ругаят, обиждат и дори малтретират?”
Коментар. По тези въпроси многократно сме писали и опитвали да обърнем внимание на властимеещите. Предлагали сме на УС на БЛС да приеме и “Харта за правата на лекарите”, като отговор на натрапчивата “Харта за правата на пациентите”, която предишният Омбудсман Гиньо Ганев лично разнасяше и собственоръчно лепеше на видни места по болниците. Няколко пъти инициирахме и допълнение (за включване на лекарите) на чл. 131, ал. 2 от Наказателния кодекс, което стигна (със съдействието на УС на БЛС) до НС, но бе отхвърлено от Правната му комисия. Какво повече да направим?!
“Откакто убиха мама, много ме е страх от българските лекари и сестри. Що тормоз и обида съм понесла от тях! Що подкупи им дадох, и пак са зли като оси. Жестокостта им е безмерна. Нямат срам и съвест. Последните думи на мама бяха: “Мислеха, че не ги чувам и ми се присмиваха. Говореха, че скоро трябва да вървя при попа.” Това е моята житейска трагедия. И много пари да им дадеш, пак не се трогват.”
Коментар. За съжаление, трябва да си го признаем: надменността и безсърдечието, липсата на всякаква, дори и лицемерна съпричастност към болката на хората, обсебиха много от лекарите и сестрите. Пациентите не са ни виновни, че възнагражденията ни са ниски. Подобно подчертано студено поведение наистина е недопустимо и трябва да се изгаря с нажежено желязо! М. г. организирахме и проведохме 2 поредни Нац. Срещи по обществено здраве “Проф. Тошко Петров” (в Кърджали и Смолян) с основна тема “Да върнем Човеколюбието в здравеопазването!”. Проблемът обаче остава и се задълбочава.
Крайно време е доброто отношение към пациентите да се има предвид при определяне възнаграждението на лекарите и сестрите!
“Националната здравна политика е в задънена улица и не върви.”
здраве.нет
Коментар. Нищо не върви, ако няма Любов. Ние не откриваме топлата вода, пише го и в Библията.
Как да върви националната здравна политика, след като разочарованият и огорчен от отношението на обществото и пациентите към него лекар не ги обича. Той не обича (по презумпция и по традиция) и МЗ, от самото му създаване през 1944 г.. Не обича и НЗОК – заради рестриктивните й норми (делегирани бюджети, регулативни стандарти, солени глоби за дребни буквени нарушения). Не обича още и: Лекарския си съюз (заради задължителното членство); пациентите си (защото все още го смятат само за задължен, без никакви права и адекватно заплащане на Изкуството му); обществото (задето упорито не желае да го оценява и да го тачи по достойнство); журналистите (задето търсят и изтъкват само грешките му и непрекъснато и с удоволствие го оплюват); накрая лекарят не обича и себе си (ОПЛ – специалистите, и обратно; профилактиците – клиницистите, и обратно, а всички заедно – чиновниците с медицински дипломи зад бюрата в МЗ, НЗОК, РЗИ, ИАМО).
Пак ще го повторим: с омраза нищо не се върши. Напред се върви само с Любов – братска, колегиална!
Но – къде си, вярна ти любов народна (и съсловна)?
