Неотдавна 3 полицаи бяха пребити от група цигани, на които са конфискували крадените дърва. Сиреч, за съвестно свършената работа, за която им плащат, момчетата са получили цепеници по главите. Пак добре, че не са ги убили.
Друг е въпросът, че в САЩ и Канада е невъзможно да посегнеш на полицай, дори да го доближиш със застрашителни движения, защото ще те застреля на място! И законът му дава това право. В България това му е забранено. Може и с брадва да се нахвърлят отгоре му, горкичкият роден полицай има право само да гръмне с халосни патрони, за да сплаши наглеца.
Мисълта ми обаче е за друго: защо вездесъщите защитници на затворниците, циганите и гейовете от Хелзинкският комитет не надигнат глас в защита на нещастните момчета, които пазят горите ни и възспират престъпниците? Не ги защити, поне с половин дума, и самият им началник – вътрешният министър. Нито синдикатът им, който знае само да плаче за по-големи заплати. Някой от тях да ги е посетил в болницата? Е, нека си ближат раните самички, щом не са си затворили очи пред изсичането на горите ни.
Помните ли как по време на едни брожения в “Красна поляна” един от въоръжените с брадви и сопи цигани изрева пред телевизионните камери: “Смърт на българите!”? Т. е. – на всички нас, на децата, на внуците ни… Поводът бе, че току-що бяха пребили един невинен професор, и неколцина ядосани младежи бяха тръгнали на саморазправа към махалата им (което също не е правилно, разбира се). Убийците на професора така и не бяха открити. Така си и замина нелепо, човекът, все едно е умряло куче. Какъв шум обаче щеше да се вдигне, ако беше, недай, Боже, убит циганин, Хелзинкският комитет щеше да скочи и да даде специална пресконференция, на която да заклейми лошите българи.
И на подобна страна, кой знае защо, й викат държава…
Както пееше Слави: “Няма такава държава…”
