7 000 (словом: седем хиляди) седесари са излезли миналата неделя да гласуват за своя председател.
Бях кандидат за депутат във Великото народно събрания (юни 1990) от една присъдружна партия на СДС, в родния Ямбол. Помня вълнението, с което ходехме на предизборни събрания. Заедна скачахме по мразовитите площади против Жан Виденов. Никога няма да забравя заклинанието на Командира, който изрече с излизаща пара от устата му: “Като дойдем на власт, тези, дето са крали, ще връщат…”
Дойде на власт. И краде повече от тях. Да си припомним само харизването на Кремиковци и на БГА “Балкан”. Както и щедрото наливане на средства във фондацията на жена му “Бъдеще за България”. Видяхме какво им е бъдещето: гаражът на ЦК на омразната им БКП – харизан на мъжа на т. нар. “Хубавото Наде”.
М. г. организираха предварителни избори: кой да им е кандидат-президентът (макар че и двамата не ставаха за нищо, то бе ясно; както и кандидат-кметовете им за София). Вездесъщият Веселин Методиев се запени по БНР, че над 300 000 ще излязат да гласуват във вътрешните избори. И че следващият президент на България ще е от СДС. После, след пълния провал, се скри, потъна вдън земя. Но не подаде оставка като ръководител на Предизборния щаб. Помня го, този Веско, като вицепремиер и просветен министър, как се… извини публично на помаците, задето сме им сменяли имената. И това ме отврати още тогава от “любимото” СДС.
Който и да стане негов председател, то вече е в политическата канавка. До там го докара алчността.
Сега си избират вожд. Само че вече няма индианци. Обещават да… ни управляват отново. Не се наядоха, пак им се иска да крадат. Нали вече бяха начело на държавата? Видяхме ги – и тях, и комунистите, и монархистите, и депесарите. Баста. Отивайте си и никога повече да не ви виждаме в Парламента, да не говорим – за изпълнителната власт. Защото разочаровахте, огорчихте и отвратихте милиони. Останете си със сегашните 7 хиляди. И те са ви много. Догодина ще бъдат 700.
