ОТИДЕ СИ ЛЕКАРЯТ НА ЧАВДАРЦИ

Ген.-лейт. Иван ХАРИЕВ, лекарят на бригада “Чавдар”, ни напусна на 92-годишна възраст.

Интересно е, че той е син на сравнително заможни родители, бежанци-тракийци от Лозенград. След Междусъюзническата война те се заселват се в Сливен, където баща му Георги припечелва нелошо от собствена тухларна. И двете му деца стават не само лекари, но и партизани. Мария, студентка в Братислава, е единствената българка-участничка в Словашкото въстание. (По-късно е педиатър в София; почина преди 20-тина години от рак на стомаха). Студент в Софийския медицински факултет, Иван е бонсист, сътрудник на Здравко Георгиев, началник-щаб на Първа въстаническа армия. Именно той му предлага да стане партизанин, защото новоизграденият отряд “Чавдар” нямат лекар. Макар и още незавършил, петокурсник, Хариев излиза в Балкана (3 юли 1943 г.), непосредствено след изпита си по вътрешни болести при знаменития професор Константин Чилов. Участва в не едно и две ожесточени сражения, при които е не само боец, но и лекар – превръзва ранени, лекува болни. Псевдонимът му е, то се знае – Доктора. Неведнъж се разминава на косъм със смъртта.

След 9 септември отива доброволец на фронта. При Страцин е ранен в рамото. И се заема с военното здравеопазване.

Малцина знаят, че Иван Хариев е строителят на Висшия Военно-медицинския институт (днес ВМА). Именно по негово предложение, подкрепено от военния министър Добри Джуров, Тодор Живков приема да го построи. Хариев използва “благоприятния момент”, че най-видният чавдарец е току-що опериран от простатна хиперплазия от проф. полк. Иван Викторов, който поради тази си обикновена, но най-знаменита операция (защото е извършена на най-влиятелния българин), е произведен в чин “генерал” и удостоен с най-високото звание “Герой на социалистическия труд”. 7 години е и началник на ВВМИ. Ръководи го толкова сполучливо, че Живков решава да го направи министър. Но… “здравите сили” в БКП се опълчват: Доктора е срещу спирането на частната лекарска практика. В спор с всесилния Малеев по тази тема дори му удря шамар. И за министър бива издигнат партийният секретар на Столичната организация на БКП – Ангел Тодоров, който незабавно забранява частната лекарска практика.

Хариев неведнъж се опълчва на съпартизанина си Живков, пише му “вразумителни” писма, настоява да не притиска толкова много народа. Вследствие на което го уволняват от работа. Нещо повече – изключват го и от партията. Става толкова неудобен, че го подслушват и следят, сякаш им е най-големият враг. И Доктора (със специалност по вътрешни болести) отива като най-обикновен ординатор в… Берлин, в прословутата болница “Шарите”, където работи като ендокринолог.

Не знам друг някой чавдарец да е страдал и да е бил толкова много преследван от собствените си другари… И, въпреки всичко, нямаше човек, когото да не е изслушал и комуто да не е помогнал. Не познавам по-благ, по-милосърден и себераздаващ се мъж.

Често ходеше на лов с Джуров. Как – това е известно: военният министър крачи отпред с пушка в ръка и се озърта за дивеч, а зад него Доктора… надува устна хармоничка, за да плаши сърничките и зайчетата, та да бягат те от обстрела му.

Ето, така искам да запомним Доктора на чавдарци, ген.-лейт. Иван Хариев: той пазеше всички, дори и животинките. Живя дълго и щастливо, и си отиде честит.

Comments are closed.