Колко ли старци трябва да бъдат убити и изгризани, колко деца – всекидневно хапани и плашени, за да й стане ясно на г-жа Градоначалничката, че кучешкият проблем веднъж завинаги трябва да бъде решен? Едва ли има друга столица, освен прим. в страните от Централна Африка, където безпризорни кучета да се разхождат – дори и самия център, около Президентството и МС! – като свещени крави. Така и не стана обаче ясно миловидното дружество “Екоравновесие” колко парички взема от нашите данъци уж за кастриране и хранене на кучетата (и сравнете бюджета й с бюджета на един Дом за възрастни хора!) и какво, всъщност, означава името му? Та за каква екология може да се говори в град? Екологията е термин за природата. За града важи терминът урбанизъм. Градът е място само за хора, в краен случай – и за кучета, но водени от тях на каишка.
Мечтая си за кмета на Букурещ, който за една нощ организира акция за прочистване на румънската столица от десетките хиляди хапещи зверове. И когато Б. Б. (чети: Бриджит Бардо) надигна – както и се очакваше – глас на протест, той я сряза: “Нека дойде тя тук да я хапят нашите кучета. Но това аз няма да им позволя за моите съграждани.” Достойна позиция на държавник, който милее за ХОРАТА.
Ние се изпаряваме с бясна скорост с 50 000 (според неофициални сведения – със 70 000) души годишно. Ето, че и кучетата започнаха да влагат своя дан в демографския ни срив. Ами то какво искаш от една държава, която им позволява да й ядат гражданите? Просто – кучета я яли.
