На 15 август 1963 г. 26-годишният лекар на с. Стрелец, Великотърновско – д-р Стефан Черкезов, се връща с препълнен автобус от служебна командировка в Горна Оряховица. Той обаче се сблъсква с камион и избухва в пламъци. Лекарят, който пътува на степенката, е изхвърлен от взрива в канавката и му няма нищо, но без колебание се втурва обратно и спасява всички останали вътре 47 пътници. Идват линейките и той товари в тях с носилките, наравно с дежурните екипи, пострадалите хора. Накрая тръгва пеша към града. В манипулационната на горнооряховската хирургия казва на впусналите се към него лекари: “Колеги, аз ще умра, гледайте останалите пациенти.” Издъхва на другия ден от тежките си изгаряния. Остава млада вдовица и детенце на 8 месеца.
От 2005 г. много лечебни заведения в България отбелязват подвига и паметта на д-р Стефан Черкезов на 15 август, точно в 12 ч., с 1-минутно мълчание, придружено от сирените на линейките. Издирили сме над 120 лекари (от тях повече от 50 – хирурзи) и 15 медицински сестри, загинали при изпълнение на служебния си дълг, предимно от инфаркт или инсулт след извършени тежки операции или нощни дежурства, както и вследствие заразяване от свои пациенти или катастрофи с линейки. Има и множество полицаи, огнеборци, минни спасители, а и обикновени хора, загинали при спасяване на бедстващи.
Има и една странна особеност: д-р Стефан Черкезов извършва подвига си на 15 август, по едно съвпадение с Успение Богородично, Деня на Майката на Спасителя.
Нека отсега заедно да започнем да убеждавамеМинистерският съвет да официализира 15 август като Национален Ден на Спасението. Става въпрос не за почивен ден, а за 1-минутното почитане на едно самопожертвувателно деяние. Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно – и в света, която ще отбелязва паметта на своите граждани, загинали при спасяване на свои сънародници.
