Зоофилията (содомията) е сношение на човек с животно, което е безспорна отвратителна перверзия, защото си е чиста проба изнасилване на невинно беззащитно животно и граничи по престъпление с педофилията (с дете) и геронтофилията (със старица). Престъпно извращение е и некрофилията (сексуално общуване с труп!). Тези перверзии заслужават най-тежки наказания за извършителите, особено за педофилите, защото те съсипват невинната детска душа и трябва да бъдат преследвани и осъждани като убийци! (“Който се съвокупи с добитък, да бъде умъртвен; и добитъка убийте!”, повелява Господ Бог чрез Мойсей.)
Подсъден е и ексхибиционизмът (мъжът изпитва удоволствие, когато си показва пениса пред жени и пред момиченца). Все по-често обаче ексхибиционисти се явяват на смесените плажове и под претекст, че времената днес са демократични и либерални, без никакъв свян се препичат съвършено голи пред жени и деца (всъщност, това им е и целта). Интересно, защо не биват незабавно подлагани на преследване от закона?!
Лесбийството (сафизмът) не е така масово низвергнато в обществото, както педерастията, но вероятно е разпространено колкото нея. То е увековечено за вечни времена чрез името на древногръцката поетеса Сафо (Гърция – 581 г. пр. Хр.) и острова, на който тя се е подвизавала – Лесбос. Сафо посвещава пламенни стихове на своите партньорки и завършва легендарния си бурен живот чрез самоубийство (хвърля се в морето от скала край град Митилипи поради несподелените си чувства към една недостъпна красавица-робиня).
Някои жени прилагат лесбийски секстехники не само чрез кунилингвус (близане на клитора и срамните устни), но и чрез едностранна или взаимна кохабитация: вкарване на различни твърди тела във влагалището, най-често – на вибратори.
Както при хомосексуалистите, най-известни са лесбийките в средите на изкуството. Пламенна е любовта между суперзвездите на киното Марлене Дитрих и Грета Гарбо. Те се скарват жестоко и се разделят именно когато Гарбо изненадва “синеокия ангел” в леглото им с представител на “презрения” мъжки пол. Освен с Дитрих, Гарбо се е любила и с писателката Мерседес д’Акоста, с актрисата Клодет Корбе и др.
Влечение към собствения си пол са изпитвали множество известни жени – от древността до наши дни. Сред тях са египетската царица-фараон Хатшепсут (1525 – 1503 г. пр. Хр.), кралицата на Швеция Кристина (1626 – 1689 г.), основателката на сестринството англичанката Флорънс Найтингейл (1820 – 1910 г.), писателките Емили Дикинсън (1830 – 1886 г.), Гертруд Стайн (1874 – 1946 г.) и Вирджиния Улф (1882 – 1941 г.), съпругата на президента Рузвелт – Елинор (1884 – 1962 г.), най-малката дъщеря на основателя на психоанализата Зигмунд Фройд – Ана (1895 – 1982 г.) В днешно време можем да отбележим и имената на певиците Уитни Хюстън и Мадона, на тенисистките Мартина Навратилова, Кончита Санчес и Ан-Мари Морисмо.
Мастурбацията (онанизмът), разбира се, не е перверзия, за каквато е била обявявана преди векове. Това е едно “самотно занимание”, което явно е необходимо за човек, останал без спътник до себе си, защото иначе може и да “експлоадира” без този необходим заместител на живия секс с друг партньор. Така или иначе, мастурбацията доставя оргазъм или сексуално облекчаване, независимо от избраните за целта секстехники. Още Гален, лекар и хирург на римските императори през I в. сл. Хр., я препоръчва като безвреден отдушник на напрежението у войниците при дългите им походи.
Когато липсва сексуален партньор, оргазмите са необходими за отпускане на напрежението в напрегнатото тяло. Макар и сурогат, заместител, мастурбацията е за предпочитане пред аскетичния начин на живот. (В крайна сметка, тялото си е твое и с него можеш да правиш каквото поискаш.) Тук ще спомена любопитния и многозначителен факт, че в Индонезия, кой знае защо, мастурбацията се наказва с… обезглавяване?!…
За невинни сексуални отклонения се приемат още: фетишизмът (получаване на полово удовлетворение чрез “общуване” с лични вещи на жени – бикини, сутиени, обувки, коланчета, шалчета, чантички, кърпички); воайорството (наблюдаване на сексуално общуващи партньори); садо-мазохизмът (нали е при взаимно съгласие – щом някой изпитва удоволствие от причиняваната му болка)… Най-странното и нелицеприятно отклонение обаче е копрофагията: пиене на урината и ядене на изпражненията на партньора. Извършва се най-често от мъже, пожелали подобни “занимания” спрямо секспартньорките си. Е, да оставим настрана чисто естетската страна на такива действия; това вече е въпрос на вкус и личен избор. Само че е вредно и опасно за самото здраве, понеже води до риск от зараза с хепатит, коли-инфекции и пр.
В тази глава разгледах някои от най-характерните перверзни прояви на любовта и секса, както и сексуалните отклонения с противоречиви тълкувания. Може още много да се разсъждава за моралните, социалните, психологическите, естетичните и не на последно място – за чисто здравните аспекти на тази проблематика.
Сексът е безусловно извратен и престъпен и трябва да бъде сурово преследван, когато се прилага над деца, старци, трупове или животни. Той е недопустим и във всички случаи, когато се осъществява с насилие или използване на служебна зависимост, а също и когато причинява болка или унижение.
Лично аз предпочитам да резюмирам становището си така: любовта и сексът трябва да бъдат ВЗАИМНО ЖЕЛАНИ от партньорите, да доставят удоволствие и да са безопасни за здравето. Всичко друго е разновидност на перверзните отношения.
ПРОМИСКУИТЕТЪТ
“Промискуитет” означава безразборно, свръхактивно търсене и осъществяване на полови контакти и при двата пола. При жените това поведение се нарича сафизъм, при мъжете – сатириазис.
Няма нищо лошо в това, ако сексът се прави разумно и безопасно за здравето и живота (което означава: непременно – с презерватив!).
Известни са много “мачовци”, оставили ни през вековете своите имена на неудържими сладострастници. Някои от тях се заразяват от сифилис, за което ще отворим дума по-късно.
Безспорно класикът и емблемата сред тях е Джакомо Казанова (1725-1798 г.), чиито откровени мемоари се четат и до ден-днешен с вълнение (и завист, признайте си, мъже…) Специално ще спомена мъдреца на мъдреците, юдейският цар Соломон, син Давидов (царувал от 965 до 928 г. пр. Хр.). Той имал хиляди наложници в харемите си, на които се наслаждавал всяка нощ до дълбока старост. Внимание заслужава и Краля Слънце Людовик XIV (1638-1715 г.), който още 15-годишен прави за пръв път секс с мадам дьо Бове, 42-годишната камериерка на кралицата майка. Стотици са хубавиците – аристократки и прислужнички, които получават неизтощимите му ласки…
Списъкът на известните мъже-любовници продължава така: страшният покорител на Европа, монголският предводител Чингис хан (1115-1227 г.); руският деспот и строител на могъщата Руска империя Петър I Велики (1762-1725 г.); не по-малко страшният испански крал Филип II (1674-1723 г.); писателят мулат Александър Дюма-баща (1802-1870 г.); безсмъртният поет-палавник и ваятел на руския език Александър Пушкин (1799-1837 г.)… Например големият немски и европейски поет Йохан Волфганг Гьоте (1749-1832 г.) непрекъснато черпи вдъхновение от млади музи. На 75-годишна възраст той се влюбва в 18-годишната девойка Улрике; с нея е до края на дните си и замалко не се венчават. Подобно на него великият френски писател Виктор Юго (1802-1885 г.) не спира да общува плътски с най-различни жени. Само в периода 1848-1850 г., т. е. за 2 години, той прелъстява… 200 свои почитателки. Вече 70-годишен, Юго съблазнява 22-годишната дъщеря на издателя си Теофило Готие, като едновременно с нея спи и с актрисата Сара Бернар.
Следват имената на виртуоза пианист и композитор Ференц Лист, на гениалния художник Пабло Пикасо, който не спира да флиртува до преклонна възраст; тук са и американският певец с кадифен глас и изгарящи сини очи Франк Синатра; царят на криминалетата Жорж Сименон, който нерядко се справя с по три проститутки дневно; философът екзистенциалист Жан-Пол Сартр, грозен и дебел, но чиито студентки се надпреварват да се пъхат в леглото му; любимецът на почти всички амариканки президент-красавец Джон Кенеди (който буквално не подбира – от секретарки и репортерки до божествената Мерилин Монро); кралят на рокендрола Елвис Пресли, непропускащ нито нощ без някоя от хубавките си почитателки; натъпканият сякаш с динамит от енергия и, уви, с алкохол и наркотици, Джими Хендрикс; вечният любовник-чаровник Ив Монтан; неизтощимите актьори Жан-Пол Белмондо, Джак Никълсън и символът на мъжкия чар Ален Делон.
Тук е и Роже Вадим – притежателят на стотици жени, включително и на прелестните си съпруги-мечта за всеки самец Бриджит Бардо, Катрин Деньов и Джейн Фонда; и италианският плейбой-разбивач на женски сърца Марчело Мастрояни, най-видната от чиито любовници е самата София Лорен. И още толкова много: Ги дьо Мопасан, Бенито Мусолини, Хулио Иглесиас, Рудолф Валентино, Чарли Чаплин – цял легион са имената на знаменитите любовчии…
Мъже, не им завиждайте; те отдавна са изживели неповторимия си живот. Просто се опитайте да следвате примера им…
ИЗНЕВЯРАТА
“Не прелюбодействай! Не пожелавай жената на ближния си!” – повеляват част от 10-те Божи заповеди.
Нещо повече: Господ отсъжда безапелационна смърт чрез убиване с камъни за изневерилата жена.
Смърт се е полагала и на всеки поданик на английската кралица, който е преспал с нея (причината е ясна и оправдана: да не би да се роди престолонаследник, чиято кръв не е “синя”).
“Похот” е последният от седемте смъртни гряха. Нека да изброим и първите шест: горделивост, гняв, завист, леност, алчност, лакомия.
Брачните или постоянните партньори по принцип не рискуват заразяване от БППП. Това става най-често при прелюбодействие (изневяра) или контакт със случаен, непознат партньор.
Важно е да се подчертае, че именно изневярата е на второ място сред причините за над 15-те хиляди развода в България (на първо място е невинното и често мимикрично “несходство на характерите”). Внимание: отново изневярата застава на първо място като подтик към убийствата и самоубийствата у нас.
“Да си верен е трудно. Живеем в свят, в който всеки има своя шанс – от търговеца, когато е на път, до лекаря, когато е сред медицински сестри. Ако кажа, че съм изневерявал, няма да е почтено спрямо съпругата ми. Ако отрека, многобройните ми почитателки вероятно ще ме сметнат за скучен”, казва световният тенор-красавец Пласидо Доминго, известен с похожденията си.
“Изневярата е профилактиката на развода. Тя е жизнено необходима за запазване на семейството, но трябва да остане неузната, защото при разкриването й може да го разбие”, твърдеше в своите лекции водещият в близкото минало социален медик проф. Кольо Гаргов (ценител не само на уискито), вече покойник.
Изневярата е колкото полезна, толкова и опасна за здравето. В американската медицинска литература се употребява терминът “хотелски синдром” – за внезапно получили инфаркт, инсулт или дори починали сладострастници, обикновено не в първа младост, които масово ползват евтини хотелски стаи за похожденията си. Наистина, немалко мъже са починали върху жени, но по правило това не са собствените им съпруги.
Понякога изневярата застрашава самото свещено семейство, ако прелюбодеецът се увлече по чужда жена, още повече, ако се влюби в нея и я предпочете пред майката на децата си. Та нима е необходимо да се узаконява всяка сексуална връзка?! Защото Семейството означава не само Любов, но и Отговорност.
Истинският мъж коленичи само пред Бога и пред жената, която е родила децата му!
Исус, колкото и състрадателен и човечен да е бил, има изненадващо жестоко отношение към прелюбодейството и изневярата. Според евангелист Матей, Спасителя поучава: “Който напусне жена си, освен по прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства.” Според друг евангелист – Марко, Исус е непримирим към изневярата: ”Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, убийства, кражби, користолюбие, лукавства.” Излиза, че според Богочовека греховното прелюбодеяние е по-тежко от убийството, щом го нарежда преди него. Същата е градацията на Исус и според евангелист Лука: “Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай майка си и баща си.” Явно още в древността хората са разбирали опасността от изневярата за развалата на морала и за разпространението на “срамните” болести.
Но, наистина, защо хората си изневеряват? Да разгледаме основните, най-често срещани причини за това.
1. Поради навик, който се е превърнал във “втора природа”. Индивидът, свикнал да сменя партньорките (съответно – партньорите) си, трудно може да отвикне да ходи “по чуждо”. Такъв е неговият стереотип, начинът му на живот, ценностната му система, нормата на поведение, и това е не само физическа, но дори и психическа потребност.
2. Поради проклетото чувство на омръзване. Стереотипът по принцип изморява и отегчава хората, но пък какво по-хубаво от една постоянна, взаимно желана връзка, която може да продължи десетки години?
3. Поради “тръпката” и удоволствието от новото приключение.
Изброените дотук причини за изневяра преливат една в друга и е трудно да бъдат рязко разграничени.
4. Поради физиологическа необходимост на незадоволения партньор. Единият брачен партньор отказва (или не може) да общува сексуално с половинката си, или пък го прави твърде рядко, най-често поради полова немощ – импотентност, намалено и дори липсващо либидо, диабет и други болести. Тогава изневярата е най-оправдана (ако изобщо може да бъде осъждана в този случай) и дори е препоръчителна, защото тогава е просто един вид оцеляване на организма. Извършвана е по здравословни причини и всеки лекар би я “предписал” с чиста съвест.
5. От материален интерес, свързан с получаване на някаква лична житейска облага. Тук се има предвид правене на секс най-вече с всемогъщото началство, с шефа, от когото зависи запазването на работното място или кариерата на жената. Разбира се, това си е чиста проба проституиране, защото се получават придобивки срещу секс, т. е. той се прави не заради самото удоволствие, а “по сметка”, с цел материална или финансова изгода. Това е най-нещастният и осъдителен вид изневяра.
6. Поради психологическия мотив “отмъщение”. Макар и неинтелигентен, той се прилага често, и то не само от по-посредствените хора, но и от умните. Едва ли подобен вид “санкция” и “възмездие” удовлетворява извършителя му; по-скоро това е глупав опит за самооправдание пред гузната съвест.
Обобщено казано, изневярата е като живота – разнообразна, възвисяваща или заробваща, носеща радост или разочарование. И също като живота е до време…
Според римското право на император Юстиниян, съществува абсолютна и относителна причина за развод при изневяра. Тя е абсолютна за мъжете, които са я извършили в собствения си дом; относителна – ако са консумирали прелюбодеянието в чужда къща, но в същия град, а изобщо не им се търси отговорност – т. е. биват напълно оправдани и оневинени, ако са го направили в чужд град. За съпругите обаче доказаната изневяра се приема като абсолютна причина за развод, независимо къде са се усамотили с любовника си…
Така е, когато законите се сътворяват от мъже…
В някои ислямски страни изневярата все още се наказва със смърт (в Саудитска Арабия – чрез бой с камшик). В Австрия съществува член 194 от Наказателния кодекс, съгласно който за брачна изневяра се налага лишаване от свобода за 6 месеца или парична глоба в размер на дневния доход на “престъпника”, умножен по 360. Присъдите по този параграф в Австрия са били най-много през 1966 г. – 116, а най-малко през 1989 г. – 15, като две трети от осъдените са били жени. Подобен закон в Европа има само още в Турция.
Бил Клинтън едва не стана жертва на една своя интимна “забежка”: едно все по-масово упражнявано занимание, сторено му, и то само орално, за броени минути, от наглед невинната стажантка Моника Люински. В резултат бе предизвикан шумен скандален публичен процес, струвал на американските данъкоплатци над 25 млн. долара, който без малко не предизвика свалянето на президента на САЩ. Най-печеливша обаче се оказа Моника, която не само се прочу, стана емблематична и влезе в историята за вечни времена, но и разпродаде мемоарите си за няколко милиона долара. Нейното фелацио се оказа най-скъпото в света
Изневярата… Смущава ни, наскърбява ни, смазва ни. Осъждаме я, потулваме я, преглъщаме я. Но никога не я приемаме с равнодушие или с безразличие. Навярно защото тя ни подлага и на риск от заразяване с БППП…
Колко добре го е казал арменският поет Кеворк Амин:
“Ако любимата ти е невярна,
не се гневи напразно.
Това е правило в живота…”
А мъдрецът Ватсайяна пише в “Камасутра” през III в. пр. Хр.: “Трите цели на живота са: дхармата (религията), артхата (политиката) и камата (любовта). Кое е господстващото, кое ги обединява? Докато има устни, които да целуват, и очи, които да гледат, любовта ще живее.” Колко хубаво е казано!
Говорим ли за прелюбодеянието и неговото осъждане, неизбежно ще трябва да цитираме и нашия Спасител Исус Христос. Пословичен е един епизод от възхитителния Му живот, когато разярени фарисеи подгонват жена, заловена в изневяра, готови да я умъртвят безмилостно с камъни заради сурово заклеймения в Библията грях. А Христос само им казва: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък връз нея!” Миг-два смущение, и всички, до един, пускат камъните от ръцете си…
Следва продължение …
