Големите български публицисти Николай Хайтов и Марко Семов неистово воюваха за чист български език. Вярно е, че светът се глобализира и английските изрази придобиват гражданственост, но напоследък все по-често слушаме неразбираеми за обикновения българин думи.
Имам предвид напр. “диверсификация”. Толкова ли е трудно или да се произнесе “разнообразие”? Какво й е срамното на тази дума? А какво да кажем за втръсналия ни се още от зората на т. нар. демокрация “консенсус”, сякаш си нямаме “съгласие”, “съглашение” или направо “разбирателство”? “Екшън”-план не може ли да се произнесе като по-простичко – “план за действие”? И до ден днешен не мога да разбера кой умник пробута в МЗ – и кой още по-голям умник прие? – никому ненужната замяна на “Бърза помощ” с русизма “Спешна”? Та нали “спешить” си означава чисто и просто “бързам”? Какво им бъркаше тази хубава българска дума?
Изобщо – защо не говорим на чист български език?!
