Хроничото психо-емоционално пренапрежение е един от основните патогенни (болестотворни) фактори на човешкия организъм, заедно с тютюнопушенето, затлъстяването, нерационалното хранене и обездвижеността. При стрес се освобождават т. нар. свободни радикали – молекулите, които подтикват клетките да малигнезират (да се израждат злокачествено). Именно той е водещата причина (отново ще вмъкна проклетото самоубийствено тютюнопушене) за наличието на ужасяващо високото разпространение на раковите заболявания. Защото в това печално направление ние сме рекордьорите на ЕС: имаме най-много раково болни на глава от населението. Изразено в цифри, това значи 300 000 българи, борещи се понастоящем с някое от над 120-те ракови заболявания; към тези хора годишно се присъединяват други 30 000 новорегистрирани (подчертавам: само новорегистрирани, защото колко ли още са новозаболелите, но недиагностицирани, поради простата причина, че живеят по селата и няма кой да ги прегледа). Всяка година новорегистрираните от рак на дебелото черво българи са 5000, от рак на гърдата и рак на белия дроб – 4000, а общо 17 000 от всички онкоболни наши сънародници умират.
Повтарям: основната причина да се разделим с тях е хроничният стрес. А неговото най-разпространено проявление е тревожността. Тревожността стана постоянното психическо състояние на българина. Той се тревожи всеки ден, всеки час, всяка минута: ако има работа – дали няма да бъде съкратен; ако е безработен -дали ще си намери работа; ако е излязъл от къщи – дали, като се върне, няма да намери дома си разбит и ограбен; ако децата му ходят на училище – дали ще се върнат живи, здрави и ненадрусани; ако получи фактура от Топлофикация и Електроснабдяване – дали ще можа да я заплати и как така тя е с толкова висока цена.
Винаги, когато видя по телевизията или чуя по радиото Ангел Семерджиев, изпитвам дълбока тревожност: от устата на този мрачен, вечно брадясал човек, не излиза нищо друго, освен “повишение”. Обикновено то се представя в някаква много висока стойност, след няколко дни се съобщава “успокояващата” новина, че ще бъде по-ниско. Изпитан психологичен трик: очакваш нешо много лошо, идва нещо по-малко лошо. Ето, завчера чухме от този вечен източник на тревожност, че токът щял да поскъпва “само” (обърнете внимание: “само”!) с някакви си 10%. Какво му плащаш… И нито дума, че най-бедният народ в ЕС плаща най-скъпото парно и ток.
Спомням си как Вальо Топлото каза на журналистите при едно от безконечните му съдебни заседания: “Ще има да ме търсите…” Наистина, при този любител на джакузито парното беше поне 3 пъти по-евтино от сега. (Апропо, този достоен мъж защо е още на свобода, нали получи някаква много сурова присъда?).
Изгарям от любопитство, обаче, да узная каква е заплатата (и бонусите) на г-н Ангел Семерджиев. Задавам му този въпрос и се надявам да получа отговор, съгласно Закона за достъп до информация. Вероятно размерът им едва ли е източник на тревожност за този наш скъп сънародник.
