Лекарят трябва да ходи изправен, стегнато и стройно, да има благородна осанка и излъчване, да се облича чисто и спретнато, да е гладко избръснат и приятно напарфюмиран, да гледа ведро и приветливо, да излъчва достойнство, добронамереност, увереност и духовна сила, да е обаятелен и приятен, благ и достолепен, хубав и слънчев. И непременно – с бяла престилка, цветът и символът на физическа и духовна Чистота, както и на Надеждата.
Присъствал съм на много наши конгреси с международно участие. С болка ще споделя: гостите се открояват отдалеч на фона на масово пушещите в кулоарите нашенци, повечето от които са и откровено затлъстели или с подчертано наднормено тегло, говорещи шумно, дори с викане и крясъци, сякаш са на полето, прекъсващи се, понякога дори и по дънки и пуловери, откъдето са изхвърчали шкембетата им; как пък нито веднъж не видях поне един колега-чужденец с цигара, небрежно облечен, небръснат, с мазни коси, мръсни обувки и напръскани с кал панталони?!
Недопустимо е, също така, лекарят да ходи болен на работа! Как ще спечели доверието на своя пациент, как ще въздейства благоприятно на лечението му, след като самият той изглежда зле, подсмърча и кашля или ходи изкривен?!
Ще каже някой: какво чак такова значение имат външният вид и навиците на лекаря; не е ли по-важно да бъде квалифициран и внимателен към пациентите си?
Всеки трябва да се отнася ПОЧТЕНО към професията си – най-вече Лекарят! Да, човек я придобива и упражнява, за да прехранва себе си и семейството си, както и за да се докаже в обществото. Но на Лекаря не е дадено – от Бога! – да говори само за пари, единствено за пари, най-малко – за някакви си клинични пътеки, регулативни стандарти и делегирани бюджети. Лекарят трябва да мисли единствено за своя пациент и повишаването на квалификацията си. И толкова по-жалко за обществото и държавата, а и за съсловната му уж организация, че не го подпомагат; напротив – всички те му пречат всячески!
Добер Лекар-пенсионер няма! Не мога да си представя Лекар без пациенти. те са неговият живот, кредото и радостта му.
Всичко, ВСИЧКО е важно за ДОБРИЯ ЛЕКАР! Защото той е “на Бога равен”, както казва Татко Хипократ; да, той наистина е Богът за пациента.
ЛЕКАРЯТ Е БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ! Не всеки човек е способен да я излъчва. Затова би било редно към кандидатстудентските изпити по медицина (биология и химия) да бъде включен и тест за “Човеколюбие”!
Каква е обаче ПРОФЕСИОНАЛНАТА СЪДБА на новозавършилите медици? Пред тях има 3 пътя:
# най-лесният и доходният е да станат търговски представители на някоя фармацевтична фирма (това обаче влиза в противоречие с принципите на Медицината, както и с прастария Едикт на Карл Велики: “Лекарят няма право да продава лекарства, аптекарят няма право да лекува!”);
# не по-малко доходен, но изключително труден е пътят на емиграцията – т. е. да потърсят работа в чужбина (което при настоящия световен глад за лекари никак не е трудно). За това обаче са нужни и здрави нерви, защото навън никой няма да ги посрещне с отворени обятия и обич. Нашите сънародници дълго ще си останат за местните хора и колеги някакви чужденци, а и силен славянски нюанс в нашите души е носталгията (колко тежко е да се събуждаш сутрин върху обляна в сълзи възглавница, а в ушите ти да кънти онова трогателно “Я кажи ми, облаче ле бяло” на Ран Босилек);
# може би повечето новодипломирали се медици, все пак, ще предпочетат да останат в Родината, с нейните безбройни и задълбочаващи се проблеми в националната здравна политика. Тук ги очакват неформирана здравна мрежа; специализиране за 3-4 години отново за своя сметка – като заплащат от джоба си не само него, но и здравните и пенсионните си осигуровки, без да получават възнаграждения дори и за нощните си дежурства, без да им тече трудов стаж; подобно отношение към собствените си лекари не проявява нито една цивилизована страна в целия свят! Кой друг лекар би могъл да издържи всичко това, ако не е българин?… Вече над 60 години родното МЗ е в жесток дълг спрямо нашите лекари, и няма изгледи това унизително положение скоро да се промени. Тогава – как да определим самоотвержените медици, които предпочитат да останат в Майка България, при неясните и тъжни перспективи тук, вкл. необяснимата, засилваща се враждебност към тях (!?) от страна на обществото и медиите?
(Лично аз, честно казано, не мога да разбера младежите, които все още се осмеляват да кандидатстват медицина… Но – както са решили: въпрос на лишен избор и убеждения; нека Бог да ги благослови и закриля!)
(следва продължение…
