ЛЕКАРЯТ – МЕСИЯ ИЛИ САТАНА?! (медицинска етика-ЧАСТ ПЪРВА)

“Добрият лекар на Боговете е равен.”

ХИПОКРАТ

Тези непреходни думи на Бащата на Медицината винаги са ме удивлявали и вдъхновявали със своята лаконичност и правота. Не просто “лекарят” – а “Добрият Лекар”! Защото лекари у нас има 28 000 на брой, но истинските, добрите, достойните, призваните да упражняват тази Богоравна професия – нека да си го признаем – не са чак толкова много…
Професията “Лекар” не е просто занаят, а Мисия и Призвание, благословени и озарени от Бога!
Добрият Лекар – това е Любов, Сила и Упование за Пациента.
Готов съм да се обзаложа, че няма друг журналист, публицист или писател, който да е писал повече от мен за лекарите, и то – винаги позитивно. Но повече не мога да премълчавам някои определно грозни и отблъскващи прояви на някои колеги, които провалят доброто име на Лекаря. Все по-налагащото се бездушие сред колегите започна от меркантилизирането им чрез т. нар. “здравна реформа”, която доста понапълни джобовете на шепа престъпници. Тя бе “пусната” като злия дух от бутилката, без абсолютно необходимите 2 стълба: изградена информационна система и остойностяване на медицинските дейности. Но нали в мътна вода риба се лови най-лесно?
Следването по медицина е уникално: то е най-дългото, трудно и напрегнато; и не свършва с дипломирането, защото обучението и квалифицирането на Лекаря продължава през целия му живот. Медицината и лекарската професия не са за всеки. Не става въпрос само за гъвкава мисъл, дълбока памет и винаги заето и обострено внимание. И лекарят е човек като всички други: със своя нрав, темперамент, възпитание, пристрастия, характерови особености; понякога и той може да бъде раздразнителен и невъздържан, дори да ходи на мачове, да псува съдията и да чопли семки, да пие ракия и боза в свободното си време. “Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо”, казва Маркс.
И, все пак, Лекарят непременно трябва да се отличава от останалите хора, да изпъква сред тях. Той безспорно ги превъзхожда по познания и философия за Живота – затова трябва да се вижда отдалеч! Не става въпрос само до външния вид – а и до речника…
“УВАЖАВАЙ ЖИВОТА!” – е основният постулат на австриеца Алберт Швайцер, който доброволно напуска блестящата си кариера на пианист и похарчва цялото си припечелено състояние, за да се изучи за лекар и да отиде да работи в Африка (по-късно получава и Нобелова награда). В противовес, с огромно притеснение, ще цитирам думите на горнооряховски лекар по повод 6-месечен плод: “Още е живо, мамка му…” Подобни скверни думи дори и през ума не бива да минават, камо ли да се произнасят от един Лекар! Ще си позволя да перифразирам и допълня гениалния лекар-писател Антон Павлович Чехов: “У Лекаря всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и мислите, и обноските, и думите…” (По случая “Горна Оряховица” Етичната комисия на БЛС, за кой ли път, си замълча. Ще й припомня иначе справедливите думи на Антихриста Ленин: “Няма нищо по-грозно за една партия да прикрива своите мерзавци…”)
“И винаги елей да има на главата ти”, поучава ни Библията. Не мога да си представя Лекар, който е немарлив към външния си вид, облечен в размъкнат пуловер и мазни дънки, сякаш току-що е слязъл от планината, да си подсвирква и си тътре краката. Нещо повече, още по-гнусно: все повече срещаме лекари с… дебели златни синджири-ланци по вратовете и ръцете; същински мутри! (Какво ли искат да подскажат с това: че са забогатели, че си рекетират пациентите, намек към тях да си плащат?! Във всеки случай е простотия, недопустима за Лекаря. Не бих се учудил, ако в скоро време видя и лекар с татуировки по ръцете и врата, досущ като сутеньор…)

Следва продължение …

Comments are closed.