По въпроса със специализациите сме писали неколкократно във в. “Български лекар”, тръбили сме тревога, давали сме предложения. Няколко години подред (май бяха 6) МЗ изобщо не придвижваше въпроса, сякаш в България гъмжи от специалисти. Най-после излезе прословутата Наредба 34, която определя: при ограничените клинични ординатури таксата (180 лв месечно) са заплаща от държавата, а специализантите получават “великата сума” от 360 лв, но, най-важното – след като си вземат специалността, подлежат на разпределение за 3-4 години навсякъде в страната. Останалите колеги, които си плащат сами таксата за специализация, също като клиничните ординатори работят наравно с другите лекари, които са на щат, дават дежурства и носят отговорност, но – безплатно… Така фактически тези хора са на издръжка на родителите си цели 10 години!
Присъствали сме на не една и две промоции в София и Пловдив. И щастливите абсолвенти са ни заявявали най-открито, че заминават за чужбина. Там ще специализират, там ще лекуват болните. И – как да е иначе: специализентите в Германия не само че не плащат нищо от джоба си, но и получават средно 3200 евро, и то – с трудов договор. Заплащат им се и нощните дежурства, и извънредният труд. Ако не знаят език, посещават 6-месечен курс. Ако са семейни, другият член на фамилията също посещава безплатно езиков курс. В Дания стартовата заплата на специализант е 5000 евро, като езиковото му обучение е цяла година.
Така че не ме радва бройката завършващи медици; тя нищо не ми говори. 80% от тях заминават тутак-си с първия самолет от Терминал-2… Интересно, кой ли ще ни лекува, когато и ние, както всички други хора, се разболеем?!…
Не се безпокойте: шаманите остават. Пък и какво толкова – св. Иван Рилски, когото обявихме за наш патрон през 1994 г., е лекувал само с билки и молитви. И пак са го нарекли – “Чудотворец”! Само че тогава е било 9-10-ти век
