На 30 ноември, петък, от 13 до 15 ч. в Аулата на НЦЗПБ – София ще се проведе IV Нац. Среща по обществено здраве “Акад. Тошко Петров, съорганизирана от създателя й в. “Български лекар, БАН, СУБ, Съюза на българските медицински специалисти, Нац. Алианс “Живот за България”, Столичната РЗИ, НЦЗПБ, БулБио – НЦЗПБ и Фондация “Хасуми”.
Ще бъде отбелязана 370-годишнината от рождението на холандския естествоизпитател, създателя на микроскопа и микробиологията Антоний ван Льовенхук (1632 – 1723). Роден и починал в гр. Делфт, останал сирак без баща на 6 годинки, той учи гимназия в Лайден и в Колеж за държавни чиновници в Амстердам, но го напуска и, 16-годишен юноша, става чирак в тамошния Манифактурен магазин. Връща се в Делфт, отваря свой магазин, но фалира и работи като портиер и обикновен шлайфьор на оптически лещи. Така той конструира в най-примитивен вид първия микроскоп, с който постига увеличение с ясен образ до 300 пъти. Работи съвършено сам, без научен ръководител, но благодарение на изключителната си наблюдателност и природен интелект, първи успява да види и опише еритроцитите (1674), сперматозоидите (1677), мускулните фибри, микроорганизмите, протозоите. Откритията му правят такова силно впечатление в научния свят, че го приемат за член на Лондонското кралско общество и Френската Академия на науките, без да има висше образование и да знае латински – необходими условия за онези времена.
Ще бъде отбелязана и дейността на д-р Стамен Григоров (1878, с. Извор, Трънско – 1945), първия наш микробиолог, откривателя на Лактобацилус булгарикус. Учи естествени науки в Монпелие, след това – медицина в Женева, където се дипломира (1905); същата година открива и причинителя на подквасването, наречен в негова бест Лактобацилус булгарикумс Григоров. Предлагат му работа в Катедрата на знаменития проф. Масол; веднага идва покана и от Бразилия – да заеме поста директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло, но той се връща в Родината, за да… работи като участъков лекар в родното си село! После е назначен за околийски лекар на Трън и главен лекар на градската болница. През Първата световна война е началник на полска болница на Южния фронт. Известно време прави опити със своя оригинален метод за лечение на туберкулозата с противотуберкулозна ваксина в италианския институт “Карло Форланини” в Рим, след което се връща окончателно в България.
Ще бъде представен произвежданият от Мандрата на Милкана Йорданова “РодопаМилк”, в с. Смилян, Смолянско, пастет “Столетник”, съдържащ екстракт от Лактобацилус булгарикус, изобретение на професора по микробиология Христо Чомаков, който неотдавна ни напусна на преклонна възраст, Бог да го прости.
Ще бъде представена новата монография на проф. Радка Аргирова “За ваксините”, като самата тя ще говори за имунопрофилактиката.
Очакваме научни съобщения и от акад. Богдан Петрунов и проф. Тодор Кантарджиев, носители на най-високото професионално-съсловно отличие у нас “Лекари на България”, както и от други видни професори от НЦЗПБ.