Фетишизмът е забранен в една от 10-те Божи заповеди (“Не си прави кумири и не им се кланяй!”).
Не мисля, че това се отнася в Медицината.
Повод за тези наглед странни размисли ми даде нашият вече 19-годишен професионално-съсловен празник – Деня на българския лекар, който честваме от 1994 г. насам на 19 октомври, Деня на св. Иван Рилски Чудотворец. Не случайно предложихме на тогавашния УС на БЛС (председател д-р Димитър Игнатов) именно него за патрон, покровител и идеал. Чудотвореца е живял от 876 до 946 г., т. е. цели 70 години – никак не малка, рядко достигана през Средновековието възраст, Лекувал е с билки и предимно с молитви. Но е лекувал хората, вършел е чудеса. Не е разполагал със съвременните лесно достъпни днес фармацевтични средства, но е въздействал със Слово и Обаяние. И хората са му вярвали, хората са изпитвали Упование в него. А Упованието, Вярата – това са неподозирано мощни лечебни средства.
Да вземем за пример св. Екатерина, патрон на Кардиологичната болница, построена от проф. Ал. Чирков. Тя е живяла в края на 3-тия и началото на 4-тия век, когато (305 г.), едва навършила 18 години, била обезглавена заради своята непреклонна вяра в Исус Христос. Оставила е светло име в историята на християнската религия като прелестна 18-годишна девойка, ненадминат философ, умело лекуваща болни. Никъде в “Жития на светците” не се споменава къде е учила медицина и философия, как в тази крехка възраст е придобила уменията да разсъждава и да лекува. Но името й е останало, утвърдило се е през вековете именно като на утвърден успешен лечител. Значи – хората имат нужда от Упование, от кумири в медицината.
Имаме ли днес подобни Лекари – които да вдъхват доверие у своите пациенти, които да могат с няколко думи, дори и само с осанката, излъчването и аурата си да вдъхват увереност у своите пациенти: че именно те ще бъдат техните Лечители и Спасители? Колко пъти трябва да се връщаме в спомените си към незабравимия обаятелен акад. Чудомир НАЧЕВ? Неговите ученици са си правили изследвания: дори и само да зърнат достолепната му фигура в коридора, на хипертониците им спада кръвното, а учестеният пулс се забавя… Не звучи като приказка, нито е наивитет. Тялото и Душата боледуват и оздравяват заедно. Внушението (сугестията) е мощен лечебен фактор. Авторитетът и осанката на Лекаря – също. Замисляте ли се върху тези неопровержими истини? Такива кумири – за своите ученици и пациенти – са били професорите-хирурзи Параскев Стоянов, Ал. Станишев, Георги Капитанов, Янко Добрев, ген. Коста Стоянов; професорите-клиницисти Васил Моллов, Стоян Киркович, Константин Чилов, педиатрите Стоян Ватев, Драган Бобев-старши.
Имаме ли днес техни следовници?
“Животът е кратък, изкуството – вечно”, казва Хипократ.
И, още: “Добрият лекар е философ, на Боговете равен.”
Дай, Боже, повече лекари-кумири на нашето здравеопазване, все по-обедняващото не само откъм пари, но и откъм Личности, вдъхващи Вяра и Упование.
