На вниманието на УС на БЛС и СБМС
От десетки години наблюдаваме не само състоянието на здравеопазването в България, но и на взаимоотношенията между лекарите и техните колеги и пациенти
Човек е роден, за да бъде щастлив и да живее по-дълго и с Достойство! И колко малко му трябва, за да достигне това: здраве, хляб, подслон, сигурност, себеизява, Любов.
Уви, в последно време тези възможности намаляват за повечето хора.
Ставаме свидетели на едно ужасно безразличие към съдбата на ближния и отчуждаването ни един към други. Отчуждението значи и отдалечаване. Всеки заживя предимно само за себе си, капсулова се, без да се интересува от съдбата и проблемите на околните. А нали човек е “зоон политикон” (“обществено животно”), както го наричаха древните гръцки философи? Що се отнася до Пациента, той пък е “рес сакра” (“свещена вещ”). А според Декларацията от Женева (осъвременената Хипократова клетва), лекар за лекаря е като брат.
Нищо подобно вече не се наблюдава у нас!
Пациентът пак е вещ, само че – Банкнота, а колегата – враг или, най-малкото – неприятен конкурент за същата тази Банкнота…
Изчезнаха съчувствието и състраданието към човешката болка. Лекарят гледа своя Пациент не в очите, а в ръцете; не го чувства като свое дете, а себе си – като негов баща и покровител, не го обича (както Чилов и старите лекари от неговото време), държи се високомерно и с подчертано безразличие към него, не го съветва, не му разяснява състоянието, не го окуражава. Нещо повече – все по-рядко приема мъжествената благородна битка за живота му при по-тежките случаи, избягва да му говори; почти престана и да следи новостите в своята област и да повишава квалификацията си. Демотивацията му е разбираема поради нескопосаната “здравна реформа”, мизерното оценяване и заплащане на Изкуството му, пренебрежението от страна на държавата и обществото и странната настървеност и омраза от страна на търсещите само сензации медии. Но всичо това не може да бъде повод и извинение за Отчуждаването на Лекаря спрямо Пациента му.
Отчуждението обаче важи и за самия пациент, който загуби Доверие в своя Лекар, понякога дори го лъже, страхува се и да не му поискат много пари, понякога се оплаква и по най-незначителни поводи, плаши го със съд и медии…
За съжаление, Отчуждението навлезе дълбоко в цялото ни общество, особено непосредствено след т. нар. “демокрация”, повлякла след себе си не само свободата на словото и правото на сдружаване, но и алчността, бързото и престъпно забогатяване, разбойническата приватизация, изчезването на братската Любов между хората и разделението им по финансови, партийни и олигархични критерии. Уви, отчуждиха се от лекарите и великото им Изкуство и медиите, които оказват значително влияние върху оформянето на общественото мнение.
Дехуманизацията и меркантилиирането на лекарската професия е налице; това са дълбоките й язви, които я принизяват и дори обезсмислят, и безспорно са в основата на Очуждението. Вината за това я търсете у псевдореформаторите. Нито в прословутите архаични КП, нито в делегираните бюджети и регулативните стандарти можете да намерите предпоставки за човеколюбие. Нито пък в побоищата от страна на пияни мургави пациенти и техните вечно гневни за нещо неизброими роднини. Какво да кажем за безмислените солени глоби, които лекари (?!?) от РЗОК по места с удоволствие налагат на собствените си колеги.
Синдромът на Отчуждението изисква да бъде по-дълбоко проучен и, както при всяко болестно състояние, да търсим начини да не го допускаме и да го преодоляване.
Възнамеряваме да посветим на тази тема следващата VI Нац. Среща по обществено здраве “Проф. Тошко Петров”, която планираме за пролетта/2013 г.
